Далеч съм от мисълта да браня със зъби и нокти реномето на Гумен Речев. Но когато той се назначава за необходимият виновник за финасовата криза, това ми идва в повече. Подмолното статукво много обича това (да насочи огъня към друг вместо по себе си). А истината е ценна, не толково реномето на Гумен Речев. Да си припомним:

С приемането на Закона за БНБ през 1991 г. централната банка на България започва да изпълнява ролята на "истинска" централна банка като основните й функциите са свързани с емисията на пари, изработването и провеждането на парично-кредитна политика, даването на лицензи за банкова дейност, надзор на останалите банки, вътрешна и външна стабилност на националната валута. Формира се една относително независима централна банка. Тази независимост е относителна, защото в практиката през целия период до 1995 г., а и след това тя фактически се нарушава, заради оказвания законов натиск (посредством Закона за държавния бюджет) от страна на правителството. За колапса на финансовия пазар допринася и действието на БНБ по отношение на издаваните лицензи на търговските банки. През 1991 година търговските банки са една-две, докато през 1995 г. те са вече 27 на брой.(вж: табл.1)1 До 1996 г. БНБ активно дава, но не отнема лицензи на банковите институции.

Финансовата криза е свързана с недостатъчен банков надзор и вътрешен контрол, неясни критерии за оценка на състоянието на банките, натрупване на огромно количество лоши кредити в балансите на търговските банки. Именно този надзор трябва да налага стабилност и доверие в банковата система, и да предприема всички мерки за ограничаване на възникналия системен риск. Банковият надзор не успява (поради неопитност, политически натиск, лоша законодателна основа, понякога и неприкрита корупция) да въведе принципите на прозрачност в банковата система. За правителствата банковата система е източник на финансиране, а БНБ - зависима институция.

Водената политика довежда до изчерпване на валутните резерви (спадат повече от два пъти) на централната банка и загуба на възможности за влияние върху валутния курс. Липсата на собствени резерви ограничава избора на валутен режим и правителството въвежда режим на плаващ ("самокоригиращ се ") валутен курс .

Бързата обезценка на лева и намалелите валутни резерви поставят под съмнение възможностите на правителството да обслужва външния си дълг. Наблюдава се отлив на депозити от търговските банки след избухване на паника сред населението, за това че депозитите им ще бъдат конфискувани от държавата, за да може тя да покрие външните си задължения. Освен това, вложителите се страхуват, че някои от търговските банки могат да бъдат затворени и обявени в несъстоятелност, както в последствие се случва. За да регулира валутните си резерви БНБ започва да привлича чуждестранни капитали, които да поддържат валутния курс стабилен. Нерегламентираното увеличение на чуждестранните активи води до нарастване на паричното предлагане. Пуска се нова емисия държавни ценни книжа, но липсва инвеститорски интерес, а от там и средства за изплащане на лихвите по съществуващите държавни ценни книжа. БНБ се раздвоява, опитвайки се едновременно да запази валутния курс, купувайки левове на валутния пазар от една страна и да спаси фалиралите банки, рефинансирайки ги с нови средства (междувременно БНБ се опитва също така да намали и инфлацията, повишавайки лихвения процент до 25% месечно) - от друга страна. Резултатът от всичко това е загуба на доверие в банковата система и масово изтегляне на депозити от банките.

Значителната обезценка на лева, съчетана с хиперинфлационния шок в началото на 1997 г, отрицателните реални лихви и загубата на доверие в банковата система в крайна сметка водят до "бягство от лева", практическа доларизация (щатският долар поскъпва почти шест пъти от края на 1996 г. до средата на февруари 1997 г.) на икономиката, отлив на капитал и рязко намаляване на официалните резерви. В номинално изражение, обезценката на националната валута изглежда така: в края на 1995 г. един долар може да се закупи за 71 лв., докато през февруари 1997 г. същият долар струва вече 3 000 лв.
-----
Е, тази сложила се ситуация, нямаше как да не предизвика наши и чужди спекуланти да направят "удара на живота си". А нещата е можело да се спасят (да се избегне хиперинфлацията) само със заем от 200 млн. дол. и какъвто заем са отказали да дадат всички международни финансови институции.