Хофарт обаче е добър анализатор на посланията и кодовете, които носят древнобългарските паметници, като Мадарския конник например. Той именно от гледната точка на изкуствовед, може особено ясно да разтълкува и предаде, онова, което са искали да предадат на бъдните поколения, средновековните "култур-трегери". В средна Азия и околностите наистина се събират някои ономастични данни, които прокарват известна нишка на предположение за известна връзка на древните българи с този регион, от които аз поне лично намирам най-тежащия в името (и различните му вариации) на популярния в двуречието град от онова време - Балх(к). Не случайно отворих тази тема. Четири години японски и китайски бойни изкуства може и да не са много (всъщност с практикуването им след спирането ми на активните занимания, стават пет-шест години взети заедно), но 20 години фолклор не са и малко, та има почва за дискусии в бих казал безкрайната тематика...