Баба ми разправяше една история за старият начин на приобщаване в народността:
Един млад турчин, от Лудогорието, лежал във Врачанският затвор между войните ( за контрабанда с Ромъния). Пуснали го и стигнал едва до Мездра ; нямал средства дори да се прибере в родният си край. Минал покрай прабаба ми, която си хортувала с другите баби край къщите. Питал Ги за работа . Тя го опътила към дядо ми, който имал нужда от работници. питала дали пил от една чешма, до сегашната Бирена Фабрика( нямам представа имали я още) . Той потвърдил . Тя му казала, че тогава ще остане да живее в Мездра , според поверието за нея. Той и’ се изсмял.
Работил година две за дядо ми и си заминал, но след още година се върнал и останал . Дори се оженил за българка. Баба ми показваше децата и внуците му, с чисто български имена. И дори се възмущаваше, как може и той да е турчин, видиш ли бил рус със сини очи. Много е тънка линията да отсъдиш по това ,което някой иска за себе си правилно.
Редактирано от torlakov-93629 на 12.03.20 17:52.