ГЛАСУВАНЕТО НА ДОГОВОРА С РУСИЯ

Гласуването на договора с Русия онази вечер е било съпроводено с една манифестация, която прави чест на Народното събрание и напълно отговаря на чувствата на българския народ. Цялото народно представителство, на крака, с акламации и с възторжени викове „Да живее Русия“ е гласувало договора за заем, който нашата освободителка ни предложи за ликвидиране сметките ни с Турция при скъсването васалните ни връзки с нея. Предложеният ни заем не само е безподобен по своята износност, както го е окачествил г. Тодоров, но той можеше да ни се даде, както е добавил същия оратор, само от Русия, освободителката на България. Не само материалните условия на тоя заем, са които го правят ценен за нас още по-ценен го правят побужденията, с които ни е даден, побуждения благородни и възвишени, каквито бяха ония, които преди тридесет и две години движеха храбрите руски войски в боевете за нашето освобождение. Никак не е преувеличено да се каже, че със своята великодушна, братска помощ Русия втори път освободи безпокойната, нетърпеливата да отърси всички следи от робството България, като я извади тоя път от пълните с неизвестност усложнения на септемврийския акт и като не я остава да изпадне във финансовите примки, които някои западноевропейски доброжелатели й бяха поставили. Намесата на Русия за изравнение на възникналите опасни усложнения е и финансова, и политическа, защото тя не само улесни България да избегне тежки финансови задължения, но и пресече алчните апетити, които бяха се възбудили около нея. На Русия дължим, дето не плащаме днес много по-скъпо нашата независимост и дето за това изплащане не заложихме нашето финансово и икономическо бъдеще.

Г. Малинов има благородната откровеност да признае тоя факт, колкото той и да е унизителен за политиката на неговия кабинет. Пред очевидността на факта, опитът да се прикрие или омаловажи той би опозорил България в очите на всички благородни хора. Г. Малинов има щастливото вдъхновление да съзнае това и, като предпочете да настъпи самолюбието си и да изобличи политиката на своето правителство призна тържествено, откровено, кавалерски, че без руската помощ България нямаше да излезе така безвредно, или с толкова малко вреди, из опасните заплитания, в които беше вкарана от акта на 22 септември.

Това признание биде подчертано по най-тържествен начин онзи ден и от Народното събрание с вота му на договора с Русия. Наместо всяко разискване един общ и задушевен вик се е издигнал в оградата на събранието: „Да живее Русия!“ Тоя вик изразява единственото чувство, което договора буди у българския народ – чувството на нова признателност към неговата освободителка за подновеното доказателство на нейната неизтощима любов към рожбата й България.

Не остава освен да пожелаем, щото тая благородна манифестация, която ще повдигне отечеството ни в уважението на света, да отрази във всичките умове и сърца съзнанието и чувството, които са я предизвикали, и по тоя начин да способствува, за да се установи веднаж за винаги оная политика в България, която единствено й прилича и единствено може да гарантира нейните интереси и нейното бъдеще.