След пристигането на царската двойка в Петербург „Ден“ писа (бр. 2109):
ЦАРСКАТА ДВОЙКА В ПЕТЕРБУРГ
Вчера българската царска двойка е пристигнала в руската столица. Възторженият прием, който Ł е бил направен и от официалните среди и от народа, е естествен. Русите не могат да не се радват, когато посрещат представители на младата славянска държава, която те създадоха с колосални жертви. При това, тая най-млада славянска държава се оказа и най-жизнеспособна и днес е най-силната на Балканския полуостров. Каквито и огорчения да са получавали от нея, русите не могат да не усещат задоволство и гордост от това обстоятелство. Това задоволство и тая гордост личаха в тона, с който руския печат поздрави „владетелите на най-могъщата славянска държава на Балканите“. С някакво самодоволство биде направено това признание. И понятно е. Констатирането на факта е толкова ласкателно за нас, колкото и за русите, които туриха първите основи на младата славянска държава. С бащинска грижа те се заеха да уредят нашата администрация, нашите финанси, нашето просвещение, нашата армия, особно армията. От документите оставени от окупационното управление виждаме колко искрено и добронамерено русите са бързали да използват времето, за да турят на яка основа и на самостоятелна нога Българското княжество. И днес, когато виждат това княжество, предмет на грижите и безпокойствата им, възмъжало и станало независимо царство, неговите освободители не могат, мимо всичко, да се не радват.
За русите България е галено дете, въпреки нейните опърничества; въпреки даже тежки нейни прегрешения, тя е най-близката до руското сърце славянска земя. Никой повече от българите не е бил облагодетелствуван от великодушния руски народ и никой повече от тях не е огорчавал Русия и не е коварствувал спрямо нея. И при все това, при всяко протягане на ръка, им се отговаря от руска страна с отваряне на обятия, с радостни сълзи. Всичко ни се прощава, щом обърнем поглед към държавата–освободителка. Историята на руско-българските отношения, от фаталната дата на разрива им преди 25 години, не е друго нищо, освен постоянни помирения. И в тия помирения ролята на Русия е била винаги прощението…“
https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1129:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
|