|
На, удари си една чикия
On this day 2018:
==================
Понеже втори ден в българското интернет пространство се вихрят яростни битки дали Руско-турската война от 1877-1878 г. не е всъщност Руско-украино-турска война, аз, като неособено вещ в средновековната история, да взема да попитам експертите: събитията от 969-971 г. как да ги възприемаме – като „първия пример за руско-българска бойна дружба“ или като „първия пример за украино-българска бойна дружба“? Да припомня накратко какво се е случило.
През 969 г. киевският полуварварски езически вожд Свендослав, действайки като византийски наемник, нахлува от север в България, която по това време е във война с Византия. В Добружда 60-те хиляди славяно-шведи на Свендослав прегазват 30-хилядната българска полева войска. В резултат на това Североизточна България е завладяна от нашествениците, цар Борис II, наследил скоропостижно починалия Петър I, е оставен като фигурант начело на държавата. Свендослав обаче не мислел да се задоволи само с този успех. Когато майка му Хелга (Олга) му писала „Ало, ало, идвай си, нямаш работа в Болгария“, Свендослав й отвърнал: „Не ща аз в Киев да кибича, пò ми се нрави Преславец на Дунава, който е в средата на царщината ми и където се стичат свилени дрехи и дъхаво ливанто от Костантинопол, коне от Маджарско и бели и червени порно актриси от Чешко.“
Като рекъл това на майка си, на следната година Свендослав, след като подбрал със себе си неизвестно колко българи като войници и извикал отряд от печенежки и маджарски башибозуци, преминал Балкана, плячкосал до шушка владения тогава от ромеите Пловдив, където набил сума ти народ на кол. След това Свендославовите витязи се насочили към Константинопол. При Аркадиопол (Люлебургаз) обаче се натъкнали на 17 хиляди ромеи и витязите, макар да били двойно повече, претърпели тежко поражение и се върнали в Мизия. На следващата 971 година, по Великден, 28-хилядна византийска армия начело с императора Йоан Цимисхий, който инак бил арменец, преминала Балкана необезпокоявано. Ромеите превзели с пристъп Преслав, който бил отбраняван от българи и от Свендославовите витязи и след като ограбили до голо българската столица, й драснали кибрита. С остатъците от хората си Свендослав се затворил в Дръстър (Силистра). По същото това време обаче българите се усетили, че дружбата с киевския им „коалиционен партньор“ им носи само бедствия и почнали да се отмятат от Свендослав. Той пък за наказание взел, че изтрепал 300 български боляри. Културни особености, кво да прайш.
След 3 месеца блокираните в Дръстър витязи капитулирали и били принудени, макар да пеели „Курица - не птица, Болгария - не заграница“, да поемат обратно към Киев. На Днепър обаче печенежкият хан Куря причакал остатъка от витязите и не само че ги попилял, но и направил чаша от отрязаната Свендославова глава.
Какво се случило с Българийката обаче? Докато течала Йоаново-Свендославовата закачка на нашата територия, България останала без полева армия, оръжейните й арсенали, изграждани в течение на десетилетия и дори столетия, били разграбени. Разграбена била и държавната хазна. Нямало обаче време цар Борис II да въведе валутен борд и да започне преговори за внос от Немско на оръжие на старо и от Маджарско на дръгливи кранти на двойна цена, защото добрият император Йоан взел, че го отвел в плен в Константинопол, където го прекарал овързан с вериги като трофей пред колесницата си на римски триумфатор. След това добрият Йоан обявил, че повече няма Българска империя и съвсем скромно прекръстил Преслав на Йоанополис. Българите, които, както стана дума по-горе, благодарение на Свендослав Киевский нямали вече нито войска, нито арсенали, нито пари в хазната, не успели да гъкнат. Чак след 5 години някой си Самуил и братята му се сетили, че работата не е съвсем изтървана и отворили война на средногръцките римляни, която продължила 42 години.
От Петър Голийски
Та, с оглед на разказа за тези събития, да попитам компетентните експерти как да гледаме да събитията от 969-971 г.? Като на „първия пример за руско-българска бойна дружба“ или (с оглед на твърденията на историците в Киев, че Киевска Рус е древна Украйна, а Русия е Московията) като на „първия пример за украино-българска бойна дружба“? Или като „първия пример за шведско-българска бойна дружба“.
Вече и аз съвсем се объркàх...
|