Прекопана или Прокопана е село в област Западна Егейска Македония, разположено на 30 км южно от град Лерин (Флорина), на 1440 m в планината Вич на пътя между селата Бел камен и Българска Блаца.

Около 1903 г. всички 1600 жители на Прекопана минават под върховенството на Българската екзархия, като в селото функционира и българско училище. На българите принадлежи и голямата църква „Света Богородица“. 60 души от селото участват в Илинденско-Преображенското въстание, което е и причината селото да бъде напълно изгорено от турската войска, църквата да бъде осквернена, а целият ѝ инвентар унищожен. В следващите години жителите на селото стават жертва и на гръцките разбойнически банди.

Прекопана е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българското население емигрира в България, от тях най-малко 45 семейства само в София. През 1932 г. в селото има 95 българогласни семейства, от които 73 са с „изявено българско съзнание“. По време на окупацията на Гърция през Втората световна война прекопанци изпращат молба до германската комендатура в Лерин за образуване на българска общинска администрация и в селото е създадена чета на българската паравоенна организаци Охрана. Съвременик от с.Чрешница си спомня:

“Те станаха комити поради големата мъка, що я имаха от страна на партизаните. Постоянно им зеваха овци, волове, кокошки, сирене и хлеб. А те кутрите немаха за себе си...”

След въоръжаването на местните жители, с помощта и на членове на Охрана от съседните села Загоричани, Черешница и Олища е отблъснато едно партизанско нападение, при което са убити двама прекопанци и са предизвикани пожари в селото. По-унищожително е нападението от август 1944 г., когато селото е обкръжено и обстрелвано с минохвъргачки и пушечен огън. Според съвременници прекопанци се сражават самоотвержено, като се окуражават с викове „Да живее България!“. В дните на погрома са избити 19 местни жители. След оттеглянето на германските и българските войски от Егейска Македония и след започването на Гръцката гражданска война много от местните жители са принудени да се присъединят към същите тези партизани, които им обещават автономия, ако ги подкрепят в борбата им с гръцката полиция и официална власт. Положението в цялата област се отежнява и от нахлуването на титовите банди с партизани, които носят със себе си и идеите на победилия във Вардарска Македония югомакедонизъм, чиято основна цел е окончателното прочистване на цялата област от хора с бъларско национално самосъзнание. В края на 1947 г. след убийството на местния свещеник от партизаните, гръцките власти подпалват Прекопана, като изгарят всички къщи и всички стопански постройки. Пощадена е само църквата. Впоследствие, жителите на селото го напускат. Преброяването от 1951 г. го показва изоставено...

**†**

"...Баща ми беше голем българин. Беше се бил и с турски аскер, и с андарти. Затова и семейството ни бе гонено от тех. За да спаси живота си, баща ми требваше да напусне семейство и роден край и пристига в Америка през 1907 г...
...Все си вервахме, че един ден, когато Македония се освободи от турци, гърци и сърби, ще се върнем в родния край. Сега ми се струва, че това няма да стане в рамките на моя живот. Вие по-младите, може и да почакате. В село Прекопане от 2400 души сега са останали не повече от 10-12 и то старци. Първо турци го гориха в 1903 г. по време на Илинденското въстание. Заедно с гърците пак го запалиха в 1905 г. През Балканската война селото отново бе опожарено. Нема радост в Македония днес. Къщите са порутени, стопаните им са се запилели. И всичко това стана, защото бехме дебелоглави българи, които не се предаваха. И гърците като нас християни, но искат да забравим произхода си. По-голема жестокост и злоба не съм видел. Когато гледам понекога сърбомани или гъркомани в свободната Америка, как все още не са наясно с българския си произход, става ми мъчно. Бащите и дедите им сa клани от гърци и сърби, избивани са били безпричинно и жестоко, само защото са били българи. А сега в свободен свят некои техни внуци и синове се срамуват да се нарекат българи. Срам за родителите им!"

“Спомени на Методи Тасев Христов", публикувано в "История на Българската Емиграция в Северна Америка; България, мащеха наша", 2003 г.

Редактирано от komitaO3 на 24.02.20 19:34.