Зависи. Планът на Удроу Уилдън, за следвоенна Европа, почти без промяна на границите, само с разпад, но справедлив на Австро-Унгария е бил най-удачния вариант. Иначе сърбите примерно, при победа на Централните сили, щяха да се обединят всички в една държава Австро-Унгарската империя, макар и ампутирани от шопско-торлашката си област и след време при разпад на империята, щяха да излязат в сравнително реални етнически граници. Албанците щяха да бъдат разпарчосани, но те са така и при двата варианта за победител. Буджака пък не ни трябва, трябваше ни от там да придърпаме населението, за уплътняване в Добруджа и Западна Тракия.
Германия с Бенелюкс+Дюнкерк, извършваха едно реално национално обединение на всички настоящи, бивши и по-бивши дойчовци. А и това гарантираше мир в Европа, защото загубите ги отнасяше Франция, а тя е неспособна на реванш, какъвто потърси Германия с ВСВ. Британците щяха да излязат само с човешки жертви, но без загубени колонии. САЩ нямаше да се превърнат в балансьор и контрольор на Стария континент. ВСВ щеше да е нещо от сорта на "да начукаме дружно канчето но болшевиките и да си разделим Русия". Както и да го гледаш, победа на Централните сили, като цяло е осигурявала по-добро бъдеще на континента. Но...едрия капитал в САЩ, взе решение, че се нуждае да влезе в Европа.