Това изглежда доста песимистична прогноза. Ще се опитам не толко да прогнозирам нещата в следващите десет или двайсет години, а да изложа мои наблюдения върху промяната на народопсихологията ни, които по-скоро биха довели до подем на България в следващите десетки години. Да започнем от настоящия социално-политически "строй". Българите никога в своята история не са живели в по-добър такъв, въпреки стремежа на отделни индивиди у нас да го опорочават и подкопават. Не е и познат до момента на земните жители по-справедлив такъв. Има нюанси в отделните страни на ЕС, но се надяваме тъй-като сме едно семейство, да копираме и прилагаме само добрите страни един от друг. Половинка, третинка или четвъртинка, може и да отстоим в дадени сектори от тази или онази европейска нация, но в качеството на живот на място едва ли ще измерваме нещата по такъв начин и дори да го правим, е възможно предимството да е на наша страна. За демографията има лек, но той трябва да почне да се прилага веднага, защото негативи наистина ще се усещат, но тренда може и трябва да се обърне. Ромите никога в нито една държава не са били фактор и техния процент от населението не от особено значение. За ЕС държавите като структури са важни, без него - още повече. И опираме до манталитета: ами той е вече е много различен в различните социални структури на българското общество. Има дори подварианти при една и съща социална група. Да вземем най-многобройната, тази на средно-статистическите обикновени българи. Има закостенялост при тези, които не са имали допир до Запада, а техни близки (респ. приятели) или също са нямали или са били с ограничен и кратък такъв, което е по-честия случай. Финалното ти заключение се отнася до тях, но радващото е, че тази група хора ще става все по-малобройна. Обратно, живелите и завърнали се от Запад, плюс онези, които работят често там, но са си тук, плюс обикалящите перманентно по различни причини (най-често туризъм), ще се сголемяват. Техния манталитет мърда бързо, понякога с удивителна скорост. Може да се каже, че те, заедно с онази позитивна част (колкото и да е малка) от политическата, бизнес и културно-интелектуална част на българското общество, ще са носителите на прогреса за България и в този смисъл дали 5 или 50 години ще трябват, за да бъдем в известен смисъл образец дори за немците, не е от особено значение, доколкото крайната цел е важна, а България в различни периоди на своето съществуване е била не веднъж и дваж образец за подражание на околните от близо и далеч.