|
Тема |
С "дипломатическото" вафлене... [re: ad miral] |
|
Автор |
Santo Modesto (рекордьор) |
|
Публикувано | 18.01.20 18:10 |
|
|
Всяко изказване на едно място бива засукано или контрирано на друго място. Отделно "степенуванията".
Примерно за степенуването по отношение на "Велика България": Русия "не трябва на всяка цена" да поддържа този български стремеж, в мой преразказ. Това означава, че Русия БИ поддържала този стремеж до ДАДЕНА цена, и отвъд нея - няма да поддържа. Каква точно е цената? Може да е смешно ниска (сиреч, Русия никога да не поддържа Велика България) - но може да е абсурдно висока (и Русия да вземе българските интереси като свои). Исторически, степенуването има примери от смешно ниската до абсурдно високата цена. Пример за второто е САЩ подкрепа към Израел.
А пипкавицата и вафленето относно отношенията към България и княз Александър: и така, и иначе, обаче да не го направим руска жертва че да печели западна симпатия... Ми да го направят пръв приятел на Русия, че западът да се отдалечи от него, защото да го сметне за руски човек и значи опасен за запада... Което е стар имперски похват: зачиташ някого като пръв приятел и съюзник - и гледай другите как го намразват, и този пръв приятел и съюзник, даже ако не е бил, щом иска да оцелее - става такъв.
Ако цитираният текс е типичен за докладите на руските посланици към Балканите... Каква имперска политика може да бъде полагана върху такива помий! Което не извинява Руската Империя, защото тя е трябвало да упражнява по-здрав качествен подбор на посланиците си.
Нормален, според мен, би бил доклад в който бива положен кратък фон за настоящото положение (от политиката до сега, какво е успяло и какво не - за това не е нужно повече от параграф), как да се компенсират неуспехите, и как да се гради върху успехите. От цитираните излияния на посланика, не става много ясно в какво Руската Империя е била успяла, и в какво не - освен разни интелектуалски намеци и загатвания и шикълкавения.
Което ще рече - с оглед моя личен опит с подобни доклади (от разследвания на произшествия и прочие) - че руският посланик изглежда е бил писал доклада си НЕ за да предостави данни за взимане на осведомено имперско решение, а за да си покрие задника в случай на бъдещи неприятности. Черно на бяло, за всичко е предупредил, на всичко е посъветвал - каквото и да се случи, той се е бил отчел.
|
| |
|
|
|