Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

№ 10.
Записка[21], съставена от посланика в Константинопол Нелидов


10 юли/23 юни 1886 г.

При определянето на политиката, към която трябва да се придържаме относно България, трябва преди всичко да се имат предвид две обстоятелства: първо, невъзможността[22] за нас да имаме доверие на княз Александър и да му възвърнем предишното благоволение дори и в случай, че българското правителство тръгне по пътя, съгласуван с нашите желания, и второ, личното положение, създадено в България именно от княза чрез интриги и с помощта на армията и министерствата, вследствие на което свалянето му може да стане само по силата на вътрешен преврат. Всяко друго участие или натиск отвън може само още повече да сплоти враждебните ни елементи и да укрепи с помощта на други чуждестранни влияния настоящото антируско правителство.

Вземайки под внимание, че ние не можем напълно да се откажем от симпатиите си към българския народ и да престанем да се отнасяме съчувствено към политическите му стремежи, предизвикани от самите нас, би изглеждало целесъобразно в сношенията си с българите, Портата и с останалото християнско население на Изтока да се ръководим от следните положения:

1. да се отнасяме към княз Александър и кабинета на Каравелов съвършено безучастно, като заявяваме при всички случаи, че те не ни внушават никакво доверие и че действията им както по отношение на България, така и към великите държави заслужават порицание;[23]

2. да обясним на българския народ и на вождовете на опозицията, че като запазваме неизменното си съчувствие към съдбините на българското племе от времето на румелийския преврат, ние трябва да се отнасяме към тях с по-голяма от предишната предпазливост и по никакъв начин не можем да вземаме дейно участие в развитието им, докато начело на този край стоят княз и правителство, враждебни нам; но че ние не желаем[24] също да се намесваме във вътрешните работи, да поддържаме една или друга партия и да подпомагаме преврати в един или друг смисъл. Това е работа на самите българи, ако те осъзнават в каква посока ги влекат собствените им интереси;

3. да наредим на нашите агенти в сношенията с княз Александър да спазват най-строга предпазливост, без да му оставяме място за особена сигурност или подозрения за явна враждебност, тъй като и едното, и другото явно увеличават неговото значение, а последната му служи като предлог да се представя за жертва на нашата ненавист и с това да печели подкрепата на Запада;

4. относно Турция, веднъж заявили, че князът нарушава условията на състоялата се между държавите договореност, да не настояваме повече на този въпрос, като предоставим инициативата за по-нататъшни мерки на Портата и при случай я смъмрим (както вече беше направено) за това, че тя е по-заинтересована от другите в съблюдаването на договорите. А пък ние, непрестанно съчувстващи на придобиваните от християнското население облаги, нямаме намерение да ставаме страж на турското владичество и ако Портата не отстоява сама правата си по отношение на българите, ние не можем да изискваме по-строгото им спазване от другите християнски народности, населяващи турската империя;

5. като се убедим в несъстоятелността на българската кауза, чиито напредничави хора, подобно на сърбите, са способни да се отдръпнат от Русия и да търсят подкрепа и съюз с нейните врагове, да не преследваме на всяка цена по-нататъшното разрешение на българския въпрос в смисъла на създаване на Велика България, за да предоставим последователното му развитие на политическите нужди, които могат да се появят при възможното ни стълкновение с Турция или при смутове на Балканския полуостров. Непредрешеният от нас въпрос за съдбата на Македония може да стане тогава много ценно оръжие в нашите ръце за получаване на съдействие от тази или друга народност, тъй като всички те ще бъдат задължени да търсят нашата подкрепа и покровителство за достигането на своите цели;

6. като използваме благоприятното впечатление, което нашето участие в последната криза направи на гърците, да се стараем да привлечем към себе си съчувствието на елинския елемент, твърде важен за нас както в посоката на възможно действие в бъдеще на Архипелага, така и предвид преобладаващото влияние, което има гръцкото население в Константинопол и по цялото турско крайбрежие на Средиземно море.

При това обаче не трябва да променяме по явен и рязък начин нашите отношения към гърците и славяните, за да не предизвикаме, от една страна, обвинения в изоставяне на славянските интереси, а от друга — да не даваме на гръцките главатари повод твърде бързо да започнат антиславянска агитация и с това да компрометират или себе си, или нас, или пак да ни изменят, да се продадат за по-висока цена на враговете ни и особено на Англия.

Трябва да се очаква, че гръцките прогресивни хора и най-вече Трикупис ще се стараят да се подсигурят с нашите обещания по отношение бъдещото разделяне на Македония. Ние можем да се съгласим да не поддържаме по-нататък българската пропаганда в южната част на Македония, като изявим намерение в дадения момент справедливо и безпристрастно да претеглим взаимните права и изисквания на съжителстващите там народности; но само при условие[25], че ще се прекрати и гръцката агитация срещу славяните, гръцкият прогресивен печат ще започне да се отнася към нас отначало по-малко враждебно, а след това и съчувствено и че нравственото влияние на гръцките управляващи среди ще бъде насочено към подсигуряване на чисто руските интереси на Изток и към благоприятно разрешаване на интересуващите ни там църковни въпроси — в сношенията ни с вселенската патриаршия и по предстоящите дела на нашите атонски манастири. Би следвало внимателно да избягваме пряката намеса на гръцкото правителство в тези дела и въпроси, като съхраняваме неприкосновен принципа за избягване на всяко чужда намеса в преките ни сношения с църковните власти и учреждения на Изтока.

А. Нелидов

---