Абе... това, гордеенето, че си българин, е все едно да се гордееш, че живееш на улица "Звездица", че си кръвна група Б или че имаш кафяви очи.

Не баш, да речем, понеже всеки може да си намери неща за "гордеене" с тази или онази народност и онова, което тя е "дала на света" и на себе си, ама като цяло народността е идентифициращ белег, не е предимство или недостатък и не е постижение.

П.П. Да си обичаш народността или да държиш на нея, щото си е твоя, не за друго, не е същото като да се гордееш. Високи сини планини, какво, Швейцария ли, ала-бала, приказваме колко уникално неземно красива ни била природата и страната, за разлика, нали, от държавата - али-бали са според мен и това за уникалността, и другото за отделно държава и отделно родина, а според мен най-добре го е казал Атанас Далчев (родом от Македония): "само затова, че си родина моя". И с народността е почти същото. Без да пренебрегвам, разбира се, факта, че някои държави и народности имат по-сериозни постижения от други, че да си ги ползват за "гордеене". Нашата вероятно е средна работа в световен мащаб.

”...как сред южната местност хълмиста
Варна свети, чудесна и чиста
като сбъднал се утринен сън.”

Редактирано от MupaM на 16.01.20 11:44.