както беше писал веднъж, че "пишеш по памет" тук, но от време на време няма да е зле да си поопресняваш малко паметта.
да вземем само един пример:

година преди учредяването на Екзархията Кузман Шапкарев заявява че "никой в Македония не знает да четет Български

не знам къде точно си го чел това от Шапкарев, но последния всъщност казва съвсем други неща:

http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_1_1.htm

Както и да е, от приведените тук доказателства явно-се заключава, че българския язик в охридските училища и църкви е бил заместен с гръцкий много по-рано отпреди 100—150 години, може би отпреди 200 или и 300 и повече години. Не е било обаче така и в околността на гр. Охрид. В Струга, както ще се каже на потребното място, когато на 1856—1859 год. учителствувах там, казваха ми, че едвай ли преди 70 години оттога, т. е. около 1786 год. или доскоро след падането на Охридската архиепископия, служили в църквата си на български язик; дедите на съвременните ми свещеници в Струга, бащите даже на по-старите от тях, не знаели да четат по гръцки, а само по български. Съще съм слушал и за в Битоля. А и до днес една част от Охридската кааза, именно нахията Дебърца, запазила си българския язик в църквите и никога не допущила в них гръцкия. Само по-ближните до града села, ортакол наричани, не могли да го запазят и да не въведат гръцкий.



В наше време в Охрид нямаше човек, който да знае четмо и писмо българско, освен неколцина, които бяха го научили в места, дето българската азбука била в действие, като в Скопие, Дебър, Прилеп или другаде. Такви са били: първо, пок. Христо Узунов и Ангеле Групчев, които бяха научили славенско писмо и четмо в Шкодра от някои славени още през 1830 година; второ, братя Д. Котушови, Михаил и Стефан, които бяха научили в Скопие, дето отиваха по търговия с кечета, и Васил Кецкар, който беше се научил в Ердзеговина; трето, Гьорше Мустрев, научил в дебърский манастир «Св. Иван». А подир 1850 год. имаше пойциня, които четеха и пишеха български. Всичко друго дотога беше по гръцки: и училища, и църкви, и манастири, и митрополия, и търговски тефтери и записи и пр. все с гръцкий язик или поне с гръцка азбука си служеха.

п.с. Ангеле Групчев/Групче е баща на небезиствестния ранен македонист Коста Групчевич.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите