В никакъв случай не трябва да се поставя въпроса така, че българите едва ли не да се срамуват, че България е навлезла през ВСВ с войските си в територии на бивша Югославия и Гърция. Акцента следва да е , че България навлиза в територии, в които има повече или по-малко население с български произход, което е традиционно пробългарско настроено население и че това са територии, които българските власти са искали да обединят и интегрират в държавата ни. Също така и че България има бежанци точно от тези територии. Интегрална Югославия следва да се разглежда като чужда държава, която е подтискала както населението в Повардарието, което е с български чувства така и населението му, което вече се е смятало за отделен македонски народ, както и че сред последните също мнозина са имало пробългарски чувства и са съзнавали българските си корени. На следващо място, дори и след ВСВ болшинството от македонското население дали българско или македонистично настроено, не е виждало бъдещето си в Югославия, а в независима Македония. Репресиите са както срещу хора с български или пробългарски чувства /които са сътрудничели на българската власт или са потенциална опасност за проюгославския македонизъм/, така и срещу хора които искат независима Македония /мнозина от тях също с пробългарски чувства или симпатии/, а по-късно и срещу комунисти сталинисти, които искат просъветска Югославия или просъветска Македония.