Поразрових за Иван Леков. Не знам с какво ги привлича ОМО-вците, но като че ли не е писал неща признаващи македонска нация и език. Наистина има спряна и конфискувана монография "Кратка сравнителна и типологическа граматика на славянските езици". Малцина са я виждали и чели, но ето какво споделя един от челите я:
Защо все пак беше спряна тя? В класификационните схеми с присъщото си старание и робуване на подробната информация авторът беше включил и материал от македонските говори и от скопската книжовна норма (за която винаги е твърдял, че е създадена с декрет след войната). Той просто се намери на ръба при смяната на две държавни постановки (от 1944 до 1968 г. и след 1968 г.) у нас. Лошото стечение на обстоятелствата - както и с принуждаването му последен да признае учението на Мар, а почти на другия ден излиза статията на Сталин против маризма. Но в самата граматика няма по-специално нищо подробно за македонски, освен отделните рефлекси на праславянски процеси, при това "български с македонски" са представени винаги в общ блок. Тогава би било възможно лесно да се коригира текстът.
Сега, след много години, потърсих в библиографията на проф. Ив. Леков някакви "изобличаващи трудове". Нищо такова. Само една печатна страница в Език и литература от 1946 г. - рецензия съобщение за излязлата граматика на македонски език от К. Кепески. И това е в поредицата, рецензии за всички други граматики на отделни славянски езици: полски, чешки, словашки, руски. Нищо повече, никакъв специален интерес. След това (1948-55 г.) и връзките с бившата СФРЮ са прекъснати. И така, Ив. Леков никога не е писал и никога не е имал специален интерес към македонистични проблеми. На това той гледаше от висотата на един особена изтънчен, специфично негов духовен аристократизъм. Просто тези въпроси не го интересуваха, защото бяха политика и много далеч от неговия пиетет към чистата теории на езика. И с диалектология не се е занимавал - в библиографията си има само 2 малки статии, писани през 1933 г. - ,,За произхода на македонското уще - още" и ,,Българското диалектно ети -есть". Някой трябваше да бъде обвинен, а друг трябваше да заеме престижните постове в Международния комитет на славистите и органи. Малко преди смъртта си проф. Леков искаше да преработи текста на граматиката си, да махне оспорваните данни или дори те само да се забелят в готовите вече отпечатани книги. Не му се разреши да си спаси книгата. Резултатите (и след 26 години): все още няма сравнителна граматика на славянските езици у нас, ползва се чужда литература, където битува "отреченият" в граматиката на проф. Ив. Леков материал. Едва ли ще се напише друга граматика (и толкова лесно ли се пише), а авторът неочаквано рано си отиде от живота огорчен.
http://libsu.uni-sofia.bg/slavica/ZaLekov.html
|