|
Аз не мога да кажа нещо негативно по принцип за турците. Казах, че са ОК. Но са се навъдили много мошеници и при тях. Например, край най-голямата им джамия, тази с 999-те прозореца, дойде някакъв и започна да ни навира броеници и разни синджирчета - 5 пъти му показах, че не искаме - накрая, за да не го обидя: "Викам, добре, ще взема едно за 10 лири". В суматохата дръпна някакви банкноти от ръката ми, побеснях, не искаше да ги връща - беше си на границата на наглата измама. Върнах му броениците, той не иска да ги прибере обратно, не дава и парите Цирк. Накрая ги оставих на земята. После се оказа, че не ми е върнал 10 лири - халал да са му.
Такива дребни детайли, но изнервят.
Вътре, край една от колоните в двора, някакъв възрастен тулуп се опита да заговори и да снима 5-годишната ми дъщеря - като понечих да го питам какво иска, избяга.
Искахме да посетим музея на Балканската война - оказа се затворен в събота в 10.30, а в интернет пишеше, че работи от 10.00 часа.
Същото се получи и, когато отидохме да разгледаме останките от взривения арсенал през март 1913 г, който е бил и част от стария султански дворец. Намира се в нещо като парк в покрайнините на града край Тунжда. Всичко беше оградено и заключено, без обяснение и табели. След нас дойдоха и турско семейство с автомобил. И те не можаха да разберат защо достъпът е забранен.
На центъра на Одрин - където е нещо като пловдивската Главна със скъпи магазини и заведения - край хората, който се хранеха на масите, имаше поне 20 улични кучета. На никой не му правеше впечатление Ориент.
С кола обиколих града няколко пъти в търсене на разни обекти за разглеждане - та, затова имам впечатления от обстановката в кварталите и уличките извън централната част. Някак се усещаше запуснатост. Няма дупки по улиците, но е мръсно, строено е сякаш, без никакъв ред; старите къщи от типа на тези в Стария Пловдив - видях 2-3 такива - всичките бяха изоставени и пред срутване. Излизаш пред някакви руини на крепост или джамия - и никъде не можеш да разбереш какво е това - нямаше дори табели на турски. Там видях и бодливата тел по оградите на къщите: очевидно се слага, защото има доста апаши.
Има много автобуси с български пенсионери, които отиват там за покупки, защото наистина е поне 2-3 пъти по-евтино за някои хранителни продукти.
Но виж на какво попаднах:
https://www.marica.bg/biznes-zona/ako-pazaruvate-v-odrin-prochetete-tova
Тоест тукашните ни драми не са БГ-патент
От позитивните впечатления - влязох в една бакалия да изхарча остатъка от останалите лири - някаква дребна сума. Вътре продавачите бяха възрастен мъж, дъщеря му и съпругата му. Момичето беше облечено по европейски, без никакви забрадки - като разбраха ,че съм от България, бяха много мили и добронамерени. Човекът ми показа кои маслини и зехтин си струват - даде ми да опитам. Мъжът накрая каза: "От Търговище дойдохме. България, България!" - и се усмихна. Редактирано от goga на 16.12.19 07:52.
|
Re: Впечтления от Източна Тракия [re: mulcho]
