а ето и нещо интересно за югозападните шч-ждж/ж говори - според българо-гръцкия речник от костурско от 16в.
http://macedonia.kroraina.com/en/gv/
излиза, че и тези рефлекси са вторични и развили се върху оригиналните старобългарски шт и жд и то във съвсем ново време:
Съществува обаче говор, в който можем да открием не само континуант шч от стбълг. шт, но и ж от стбълг. жд, т.е. ситуацията е подобна на тази в банския диалект. Такъв е говорът в Костурско. В книгата “ Българска реч от Албания (Говорът на с. Връбник) ” на Е. Христова20 откриваме достатъчно примери за развой на старобългарските шт, жд последователно и повсевместно в шч, ж: гшчи, гурèшчạ, èшче, испрòшчи, кършчèне, к³шчạ, пешчèрạ, пỳшчи, сирọмạшчùнạ, шч³рк, ³лшчи и съответно вèжи, грạжнин, изнỳжнạме, мèжạ, нỳжнạ, сжи, чỳжạ. Това идентично състояние в два отдалечени в географско отношение диалекта можем да обясним с факта, че те са част от една и съща диалектна област – преходната. Банският говор влиза в границите на днешния ятов изоглосен пояс, а костурският – в историческата ятова изоглосна зона. Интересно е, че издаденият от Ч. Джанели и А. Ваян “ Българо-гръцки ” речник, писан в Костурско през XVI в., съдържа само форми с шт, жд (кашта, вяжда, рожда)21. Съвременните рефлекси шч, ж вероятно са следствие от процеси, сходни на тези в банския диалект. Това, че на различни места от българската езикова територия, дори отдалечени едно от друго, имаме едни и същи резултати, е още едно доказателство за единството на българския език в миналото и днес
кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш
|