Джордж Уилям Рендъл – пълномощен министър на Великобритания в София през периода 1938-41год.
–––––––––––––––––
Въпреки че София е малка столица, а България бе последната балканска страна, освободена от турското управление, за мен беше изненадващо колко широко бяха установени европейското образование и европейската култура. Имаше доста добра опера, разположена в държавна сграда (бел. ред. – заглавното изображение на публикация показва именно представление в Държавната опера от 1940 г.). Една британска театрална трупа сподели, че тя е сред най-добре планираните и най-добре подредените театри на които някога са играли.
Два-три пъти седмично се представяха оперни спектакли, поне веднъж седмично – Шекспирова пиеса на български и други пиеси през останалите дни. Английската, френската и немската литература широко се изучаваха, а когато гостува Дъблинският театър, залата беше препълнена четири последователни вечери. Успехът на френските и немските театрални групи не бе по-малък.
Имаше хубава концертна зала и два симфонични оркестъра. Забелязах, че българите предпочитат славянската пред западната музика и намират Пърсел и Бърд за малко скучни. Съществуваше и прилично, неголямо рисувално училище за модерна живопис (не чак толкова модерна в действителност) и редица български художници редовно излагаха своите творби. И досега пазя някои техни картини.
Съществуваха обаче и някои недостатъци. Почти всеки българин е или селянин, или дете на селянин. Семействата с по-дълбоки културни традиции се брояха на пръсти – Станчови, Пееви, Паница, Петрови – Чомакови. Дори големите заплати бяха смешно ниски. На практика всички деца бяха обучавани в едни и същи, очевидно ефективни и масово посещавани държавни училища. Дъщерята на шофьора ми беше в една паралелка с дъщерята на началника на протокола на Министерството на външните работи.
Животът беше прост и донякъде примитивен. Сребърните английски прибори в легацията и нашият стар десертен сервиз например бяха постоянен източник на общо възхищение. Това беше общество, за което можеше да се кажат много добри неща, и ние открихме, че повечето от хората, с които контактувахме, бяха неочаквано приятни. Държаха се привлекателно и искрено и ако им липсваха някои от аспектите на култивираната изтънченост, това напълно се компенсираше от пълната липса на снобизъм.