На запад от Искър категорично са се говорели западни български говори, където и политически да са били.
Пиротско и Княжевацко според сръбската трактовка е с влашкоезично население към до 14 в. и се е слявянизирало през 15 век.
Иначе събрите под торлаци разбират всички, говорещи на тимошко-моравски говори, без значение как се самоназовават, т.е Нишко, Лесковачко, Алексинацко, Княжевско, Вранско, Пиротско, южнокосовските сърби, и носителите на преходните български говори източно от тях, т.е Босилеградско, Царибродско, Трънско, Брезнишко, Годечко, Белоградчишко, западно Берковско, Ново село, Видинско, някои села между Видин и Лом по поречието на Арчар и Цибрица, заселили се там късно от Белоградчишки и западноберковски преселници. Карашовяните католици в Румъния и едно православно село там. Без значение дали някои от тях се наричат шопи или не. Все пак избягват да се занимават с тези от пределите на България и тези от Западните покрайнини, като ги смятат за побугарчени торлаци.
|