В отговор на:
[...] не смятам че е необходимо да правиме аналогии като България и македония респективно германия и Израел. [...]
Необходимо е. В сравнително свободна България, мавзолеят на Георги Димитров беше взривен. Това не ти ли говори нещо — че не щем комунисти (примерно)?
Ако не осъзнаеш, че между 44-та и 89-та, България не носи никаква отговорност за развитието на юго-македонизма, със същия успех мога да те обвиня, че имаш индоктринирани македонистки уши.
Официална София е изравнена със земята и евакуирана пред ВСВ. Искали ли сме това? Имаме грешки, но не и вина.
В отговор на:
Това като македонски българин който същевременно обича целоста на Македония не може да ме радва. Търсенето на политически алтернативи и модели попадат във индоктринираните великобългарски уши на камък, звучат като югоносталгия, русофилство или панславизъм.
Всъшност единственото което мечтая е оцеляване на Македония във настоящата заварена геополитическа целост без бъдещи деления между съседи и прочее. Да във разбирателтво със съседите и изглаждане на конфликтите без опитите на социо- и политически геоинжинеринг. Македония която да бъде свързващо звенно и мocт, където България и Сърбия се срещат във едно балканско бъдеще вън геополитическите лагери.
Аз съм великобългарски шовинист, и не става въпрос за България на 3 морета, тези са националисти. И, представи си, напълно те разбирам. Никой не иска Македония да бъде разцепена... Обаче какво мислиш за идеята, в настоящия хаос, Македония да потърси пътя на фанатичната българщина като гъвкаво политическо измъкване от ситуацията. Обетованата земя на българите. По-българи от българите? Защо да не е алтернатива? Когато се консолидира около една идея, може да остане непокътната в пределите си, може да се изграждат свободни медии, каквито в България няма, може да се положат усилия за правов ред, какъвто в България понастоящем също няма. За целта трябва път, консолидация.
За небългарски гени не ми разправяй. Голяма Румъния е с "български гени", но това нищо не означава.
.........................
В един спор печели загубилият, защото научава нещо ново.
|