Писмото вероятно е истинско, но Ст. Бояджиев го е цитирал не съвсем прецизно:
Всъщност писмото в цялост е публикано още по комунистическо време:
Из писмо на югославския посланик в София В. Миланович до бившия министър-председател Милан Стоядинович, с което препраща едно получено в България изложение от Македония за положението в тази област
8 август 1940 г.
Трябва всички да знаят, че днес Македония не само че не е изгубена за българския народ, но, обратно, в нея днес съществува по-здрав български дух, отколкото когато и да било. Някои се изтъкват като македонци, но това се прави поради ужасната реакция, която предизвиква сред сърбите името българи. Гигантска е борбата, която неуморно води нашият народ в Македония под сръбска власт (ние сме оставени в Югославия на сърбите и те разполагат с нас по своя воля). В последно време поради войната в Европа те гледат на нас с по-голямо недоверие и по-голяма осторожност.
Известно е, че всички неправди, насилия, ограбвания предизвикват реакция или отвращение. Точно такъв резултат пожънаха сърбите в Македония. Те знаеха още при идването си в Македония, че в тази страна живеят българи. И затова мислеха, че чрез сурови мерки и беззакония ще изплашат народа и ще го спечелят за сръбското дело. Обаче всичко завърши напразно.
“Македония. Сборник от документи и материали”, С., 1978, с.497, с.668, с.772
|