Ниш е бил турски град. Местните християни са били фифти-фифти със симпатии към Сърбия и Българската екзархия. Просто сърбите са били по-дейни и не са жалили средства. След 1878 турците и арнаутите бягат. Местата им са заети от шумадийски преселници.
Доколкото знам, първоначално руснаците не са искали да дават Ниш на Сърбия, но после склоняват. За Белград е било жизнено важно да вземе Ниш, защото без Ниш - няма Македония.
Според мен, народностното съзнание на тамошното население е било доста размито доста преди Екзархията. Посетих Челе кула - предводителят на въстаниците е със сръбска фамилия. Това събитие - кулата от черепи - е въздигнато в култ. Нещо като Батак за нас, само, че в сръбския наратив. Вероятно две трети от убитите въстаници са били българи. Ама, днес няма и дума за това. Мисълта ми е, че такъв тип събития са сплотявали населението около единоверството, от Сърбия виждат пример, а и получават солидна подкрепа като финанси и културно влияние. Границата е била близо, много българи са отскачали до Сърбия ежедневно при най-малкия проблем. Не важи само за тези около Ниш, а въобще. Неслучайно първата и втората български легии са в Белград.
Толрашкият диалект е все пак в някаква степен близък до сръбския.
Факторите са много.
Но все пак към 1877 г в българското опълчение се записват и двама жители на Ниш, тоест имало е все още хора с изявено българско национално самосъзнание. Макар и вероятно да не са били мнозинство.
От Поморавието - само в Пирот и Враня българското самосъзнание взема категорично връх преди 1878 г. На другите места процесите на сърбеене са били доста напреднали.

Не може да сравняваме Нишко с Македония, защото в Македония българското национално пробуждане е започнало да се случва много по-рано и е имало много по-силна основа. Там Сърбия няма как да пробие, защото и границата е далеч, нищо, че вземат Ниш.

Редактирано от goga на 23.11.19 19:47.