Не е по-силно културно влияние, а институционално! Сърбия е държава от 30те години на 19 век. Има институции с финанси...може да концентрира ресурс - подкупи, образование, книги, материали, договорки с местни власти , стипендии и възможности за учене и работа, печатници, "учени", които да пишат по определени теми, вестници и т.н.
Българщината до 1870г...въпрос на ентусиасти! Буквално! Ако има някой по-буден...той пък да има контакт с други по-будни бългри...да му подхвърлят някоя книжка...от минимален единичен тираж... и той да се пребори с патриаршисткото влияние в местната християнска община...да му направят една стая, да купят за зимата дърва, да му дадът някой грош заплата и на него...и той да учи 20-30 ученици...първо на азбука и писане...и вече след години и на българска история от книжката му подхвърлена от други ентусиасти... Всичко това...на въпреки на официалната османска власт и политика, на въпреки на официалната християнска институция и нейната политика - Истанбулската патриаршия...
Логично пограничните български етнически земи веднага изпадат и то силно под целенасоченото асимилиране на желаещи държави и институции - сръбски и гръцки.

Чак 1870г. имаме българска институция - Екзархията...демек 8 г. преди освобождението, от които две са война, а една въстание.

Според мен дори и да имаше енергичен и патриотичен български владика в Ниш...в най-добрия случай щеше да е война между българската и сърбоманската партия...както се случва малко по-късно в Македония примерно.