Анастас Иширков посещава Поморавието през лятото и есента на 1916 г. Така и не продължава проучването си през 1917 г, вероятно заради Топлишкото въстание. А през 1918 г на никой не му е било до научни експедиции в новоприсъединените територии:

"В продължение на 38-годишното сръбско господство върху Българоморавската област станали големи етнографски промени, както стана това и у нас. Особено силно бяха засегнати градовете, чието мохамеданско население се изсели и на чието място дойдоха много преселенци сърби от вътрешността. Също и многочислените села на албанците в западната половина на Българоморавската област бяха заети от много сърби. Не трябва да забравяме, че Сърбия е по-гъсто населена от България и има много по-малко земя за обработване, та плодородните полета на Българоморавската област привличаха много предприемчиви сърби от Шумадия. Дойдоха в тая област и много българи македонци, дори българи от Западна България. Чрез училища, военна служба и смесено живеене на преселенци сърби със старите жители на тая област се повлияло доста върху езика на българоморавските българи, които и без това говорят торлашки диалект, който показва известни сърбизми в думи и граматика. У българоморавските българи българското съзнание е заличено у младите поколения, но то още тлее у старото, което си спомня за българските черковно-училищни борби, а някои отделни лица се дори гордеят с тая своя деятелност. В селата се запазил старинският говор доста чист. Сърбите са се грижили малко за училищата в селата на тая област и голям е броят на неграмотните, много села, па дори големи села не са имали нито черква, нито училище. С изключение на малко фанатизирани със сръбски дух граждани населението би бързо привикнало на българско управление, би станало в късо време толкоз българско, колкото е населението в Брезнишко, Трънско, Белоградчишко и другаде в западните покрайнини на стара България. Населението в областта на Българска Морава има много от чертите на българите: работливост, трезвеност и моралност (доколкото не е повлияна от сърбите).
Доводи исторически и географски за владение над Българоморавско могат да представят приблизително еднакви и Сърбия, и България, но нашата сила в доводи може да ни даде най-вече диалектологията.
Аз не можах да продължа проучването си в Тимошко, Крайна и Велика Морава, защото имам задължения в университета, времето не беше винаги хубаво, дните къси, средствата за пътуване (кабриолета) много несгодни за зимно време. При по-сгодно време в пролетта ще продължа проучването.
София, 22.1.1917 г.
"