х! Носталгията не е каквато беше!

Едно време градинският домат беше истински, а не пластмасово ГМО и изпиваше пет юзчета ракия под асмата по икиндиено време. Голямото юзче има 113 милилитра вместимост, малкото 56.5 мл; "икиндия" е привечер, the happy hour на американски войнишки сленг, и е по-релаксиращ от английския "файв-о-клок", когато ти дават мътен чай с мляко и скъперническият дозатор на бутилката уиски пуска една течна унция.

Лете с профсъюзна карта на вилата в Балчик, зиме на хижата в Пампорово и навън метър и половина сняг, а в сегашната зима сякаш небесен оркестър свири "Четирите сезона" на Вивалди.

През всички годишни времена имаше младежки трудови бригади, денем копаеш, вечер с гаджетата около лагерния огън. Изядем една марципанена вафла и цяла седмица пишката не спада. После получихме повиквателни и станахме войници. Марципанът действаше както преди. Пак бяхме млади и красиви.

Минаха години...

От "млади и красиви" остана само "и". (Както от девиза "Свобода и демокрация".) Носталгията не е за Татовото време, а по младостта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите