Бях споменал в предишни теми, че бежанската вълна за периода 1912-26 г. в България от територията на Северна Македония е не голяма и е малко над 20 000 души. С това не отричам предходните вълни и не се наемам да кажа колко са, освен че някъде към 1947 г. намиращите се на територията на България хора, родени в Югославска Македония са около 27 000 души. Споменах също, че бежанците или преселниците от Югославска/Вардарска/Северна Македония имат предимно градски профил и около 80% от тях не са оземлявани. Те са занаятчии, търговци, интелигенция и градски пролетариат. Сега ще стане дума за останалите около 20%, които са оземлени и настанени в села. До края на 1926 г. те са 1106 домакинства, произхождащи от : Битолско -140, района на Дебър и Река - 120, Велешко - 39, Гевгелийско - 72, Дойранско - 79, Кичевско - 21, Кочанско - 25, Кратовско - 30, Кривопаланско - 23, Кумановско - 19, Пехчевско - 80, Петричко /има малка западна част, откъсната от България и присъединена към Струмишко/ - 37, Прилепско - 54, Радовишко - 36, Скопско - 39, Струмишко - 79, Тетовско - 54, Тиквешията - 25, Щипско -72, Охридско и Стружко - 56, 1 - непосочено, 4 са посочили, че произхождат от - Стара Сърбия или Албания, като под Стара Сърбия вероятно се е имало предвид Косово /в случая южна част/, извън тях от района на Прешево също има едно оземлено домакинство. Общо 1106 оземлени домакинства от Вардарска Македония, Стара Сърбия и Албания.
Последните случаи от Стара Сърбия /Косово/ и от Прешевско са много интересни и доказват остатъци на хора с българско или с активирано по време на войните българско самосъзнание, колкото и малко да са, от район в който се смята че българи няма. Бежанското домакинство от Прешевско е настанено и оземлено в Петрички окръг, а четирите домакинства съответно от Стара Сърбия /Косово/ и Албания са настанени 2 съответно в Бургаски окръг и 2 в Плевенски.
|