"Слави" май идва първо от Орбини. В летописите от Дукла не знам да присъства.
Но не е и важно, важно е кой прокарва и реализира идеята, да събереш тюрлюгювеч от близкоезични католици, мюсюлмани, православни, лутерани, които никога не са живели в една държава различна от Османската Империя. Нищо "илирско" не се връзва със "славянското", освен древно-римски названия по територия. Неумело съчетание на народи-вери-територии.
Още по-идиостко подпечатано в републиканска Франция, след като са се клали взаимно, с крал сърбин, но с включено и българско население, което заради езика си още повече пресолява манджата. Никаква "братско-равенство-свободна" амалгама не проработва. Напротив, още със създаването тръгва национализъм, кралеубийство, спорове и неспиращи кръвопролития.
Краят е най-красноречив.

Няма смисъл да се търси логика и естество, в нещо изначално неествествено и нелогично. Изключвам държавата на Тито, защото в нея водеща е над-националната идеология и все някаква роля (освен сръбска) в управлението имат и другите. Също се оказа химера.

Нищо положително като роля в отношенията ни помежду си не виждам да са изиграли "великите сили". Тъкмо напротив, дори когато можем да сме си близки в единен ЕС и НАТО ни се пречи. Дори и да искаме, да се разберем някак помежду си без преводачи, няма да има равноправен югословенски съюз. Ще си седи един абсурд.