"Елини" не е статичен термин. Първоначално под това име се разбира едно малко племе, укрепило се във Фтиотида. Това съсвсем не означава че множество други племена в Южните Балкани не гоорят на взаиморазбираеми диалекти с него.
В последствие в класическата епоха под елини се разбират множество близкородствени етноси, на сравнително единно или сходно културно равнище, усвоили или създали полисната структурна и социално система. Такива са дорийците, йонийците, ахейците, еолийците, аркадците, киприотите и пафлагонците. Те се делят по градове, а не по племена. Това съвсем не означава, че горните нямат и сродни близкородствени етноси, които са устроени по племена и не се наричат елини. Такива има в крайния север на елиноидния свят. Това е и времето на Демостен. Македонската държава първоначално включва както такива елиноидни племена /които заемат централно място и са водещи в изграждането й/, така и периферийни племена от илирийския и тракийския етнокултурни кръгове. Вероятно и се е формирал като разговорен лингва франка за Македония и някакъв местен жаргон/диалект в основата на северен дорийски и/или еолийски, силно наситен и с думи от тракийски и илирийски, при което поданиците на държавата, коворещи на тракийски или илирийски постепенно са намалявали и са преминавала на него. След времето на Филип и Александър, македонците са напълно приобщени към елинския свят и постепенно навсякъде /с малки изключения/ в него се налага атическото койне /говорът на Атина/, който измества старите дорийски, еолийски, ахейски, йонийски и др. диалекти. Той е мешавина между ахейски и йонийски. Атическото койне, което и преди това се е говорило по някои атински колонии по Халкидики, постепенно измества и в цяла Македония евентуалния древномакедонски /сроден на гръцкия, вероятно/ и остатъци, ако е имало все още от тракийски и илирийски. Извън атическото койне оцелява само дорийският в изолирана област в Пелопонес и в някои дорийски колонии в Италия и Сицилия. Основна заслуга за разпространението на атическото койне има Македонската империя на Александър и производните й държави. Всички съвременни гръцки езици/наречия, произхождат от атическото койне, което процъфтява навсякъде в т.н. елинистически свят. Такива са същинският гръцки, понтийският гръцки, кападокийският гръцки /оцелял в няколко селища/, румейският /кримски гръцки/, романьотският /говорен от местни евреи, оцелял в Янина/. Изключение са само цаконският в една малка област в Пелопонес , който е дорийски по произход и донякъде също гръко-италиотският в Южна Италия.
|