|
Тема |
Re: Като дежа ву [re: leyte] |
|
Автор |
goga (изследовател) |
|
Публикувано | 13.11.19 10:51 |
|
|
Пак от същата книга - много интересни наблюдения за обществените настроения около и след звенарския преврат от 19 май 1934 г. Общо-взето югославските тайни служби са правили каквото си искат на наша територия, дори без да правят елементарен опит да се прикриват.
Още по-срамното е, че избягали дружбаши и левичари са организирани в контра-чети да борят "терористите" от Въртоп в Царибродско и Босилеградско.
Имало е някъде около 1934 г масова готовност сред нашата интелигенция и интелектуален елит да се "поюгославянчим" - за няколко безплатни почерпки в ресторант бивши стожери на българщината са били готови на всичко, за да получат потупване по рамото и насърчение от Белград; а сърбите са имали много пари и са ги харчили юнашки, за да си купуват лоялност в София. Писателят Константин Константинов има много силни разобличителни редове по този повод. Става въпрос за хора, преподаватели в СУ, писатели, военни, които са проливали кръвта си по фронтовете или са правили научни експедиции в новоосвободените през 1915-18 г земи. Това е една доста срамна страница от историята ни. Хубаво поне ,че сме имали цар - български патриот, та е успял да парира звенарите и да ги изхвърли зад борда.
И забележи какъв е контрастът - само 6-7 години по-късно същите хора реват от радост за националното обединение и заклеймяват сърбо-югославската окупация на Македония и Западните покрайнини. В средата на 30-те години никой, с изключение на крайните български националисти, не е вярвал, не е въобще си представял, че може да има някакъв реванш за 1918 г.
Редактирано от goga на 13.11.19 15:51.
|
| |
|
|
|