Преведено от Гуугл


Селма Борич беше ученичка във Втора женска гимназия в Сараево през 1949 г., но често ходеше при родителите си в Зеница. Поетът и хуморист Владо Дивљак беше лудо влюбен в нея и един път предложи да вземе куфарите си до гарата, но дори и тогава той нямаше смелостта да обяви любовта си. Ето защо, докато я махна от платформата, докато махаше от купето, той изрече изречение, което впоследствие превърна в хитова балада „Пътувай, Селма и моля те, не се наклони през прозореца“, скандирана от „Бялото копче“. Селма разбрала за песента едва през 1962 г., когато баща й й изпратил статия във вестник с текст. Тя каза на Горан Брегович, че е Селма, посети гроба на Диак, призна, че е страдала за него и след това публикува сборник с поезия „Селма пътува до колежа“, който включва и стихотворението „Помня правителството“ ...

некој коментар

Когато Бебек започна песента, целият й живот бе белязан на лицето й. По-ясно от песен, роман, филм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите