|
От БГНЕС:
Франция и Русия възродиха стария си съюз отпреди 1914 г., който залага на Сърбия на Балканите. Това изцяло противоречи на стабилността и сигурността на региона, защото знаем какво произтече от сръбския хегемонизъм през ХХ век – на Балканите беше извършен най-жестокия геноцид след 1945 г. Спирането на Македония и Албания за ЕС от Франция, заради нуждата от реформи вътре в самия ЕС, по същество е реверанс към Русия.
Сигналите за този съюз не са от днес. И ако ние наистина нямаме специалисти по история на дипломацията на Франция и Русия, защото за да коментираш този проблем трябва да познаваш в детайли тяхната история от 1727 г. насам /става дума за 300 години дипломация и история, което е немислимо за нас/, то е ужасяващо, че ние проспахме всички сигнали, които идваха от Сърбия в последните 3 години, поради определени вътрешни фактори в България.
Последното и най-фрапантното е речта на президента Еманюел Макрон произнесена на сръбски в центъра на Белград пред десетки хиляди души и Александър Вучич /интересно, защо Макрон не ни поздрави на български – бел.авт./. След всяко изречение, посрещано с бурни аплодисменти от сръбската публика, става ясно, че Макрон говори за здравата историческа връзка между двата народа, скрепена с братството по оръжие в Първата световна война /1914-1918 г./. Това става на фона на паметник, на който е написано буквално следното, че сърцата на Сърбия и Франция бият в един ритъм и те толкова се обичат, че не могат една без друга. Историята ще се допълни от общата митология свързана с последните думи на крал Александър Първи, които уж произнесъл след смъртта си през 1934 г.: „Пазете Югославия… и съюза с Франция“.
Речта на Макрон в Белград /15 юли 2019 г./ е смразяваща, защото тя преследва антибългарски цели. Фактически Русия и Франция подаряват на Сърбия хегемонията в Западните Балкани, които по същество без Албания включват страни от бивша Югославия. В същото време Сърбия бавно и последователно предлага на ЕС примамливата идея за „Балкански Шенген“ или „Мини Шенген“, в който всички бивши югорепублики останали извън ЕС плюс Албания трябва да бъдат вкарани. Предложението съществува от 2017 г., но през последния месец Сърбия предприе решителни крачки за неговото осъществяване. Президентът Александър Вучич покани премиерите на Македония и Албания Зоран Заев и Еди Рама да се присъединят. Сърбия чака също така Косово, Босна и Черна гора. Единствено в Косово заемат правилна позиция, че това е опит за възстановяването на Югославия в икономическа форма. На 10 ноември ще има нова среща в Охрид по тази инициатива. Тя вече ще се проведе в нови условия, различни от тази на първата, защото сега вече на Македония и Албания са отказани преговори за членство на ЕС, а Сърбия им предлага икономическа интеграция, която да замени ЕС, докато те чакат да започнат някога преговори. Те ще започнат, когато Париж на Макрон реши да благоволи, а той няма да благоволи, защото вече е заложил на Белград в своята балканска игра. Така както Париж заложи преди 100 години, когато възнагради Сърбия за сметка на всички балкански държави. Този път Франция не е сама, както преди 100 години, когато Русия се беше оттеглила заради хаоса на Болшевишката революция и последвалата я Гражданска война. Този път имаме Русия на Владимир Путин, която се е завърнала към своите исторически корени в късната Империя на Романови, чийто най-близки европейски съюзници са Сърбия на Балканите и Франция в Европа.
Така през последните месеци се развиват успоредно няколко важни процеса и всички те с антибългарска насоченост: 1. спиране на евроинтеграцията на Македония и Албания, тяхното обезкуражаване; 2. сръбска инициатива за интеграция наречена днес „Мини Шенген“, но напомняща много на минали предложения като Интегрална Югославия и др. – всички те са започвали с добрите намерения за равноправна интеграция, но винаги са завършвали с доминацията на Сърбия, защото последната вече 150 години се тресе от ужасен шовинизъм, който дори последните кървави войни през 90-те години на миналия век не успя да излекува.
В същото време България е принудена да спори с Македония за историческото ни минало, създават се негативни нагласи както в България, така и в Македония. Хората, които уж са един братски народ, са принудени да се мразят заради общата им история. Те трябва да бъдат разделени: в Македония печелят просръбските политици, а в България проруските, които сеят омраза. Използват историята, защото правилно са изчислили, колко болна тема е това за тези два народа. И докато ние спорим за миналото, някак си без да забележим оставаме без бъдеще, защото геополитическата ситуация на Балканите се пренарежда. Уникалният исторически прозорец, създал се след разпадането на Югославия /1991-1999 г./, членството на България в ЕС и НАТО – еднозначно положително, се затваря. Определени сили на Балканите като Сърбия, с подкрепата на Франция и Русия, се опитват да го пренаредят в своя полза, като България бъде поставена в зависимост от тях, в безгласна буква без възможност да води каквато и да било активна външна политика в региона, където може да има сили да го направи.
“Русия и Франция – съюзът на интересите и сърцата” – професор Ирина Рибачонок
Ето ги щрихите: 1. речта на Макрон, че Европа се нуждае от нова визия и съюз с Русия; 2. речта на Макрон в Белград, в която апелира към съвместната френско-сръбска история; 3. отказът на Франция да пусне Македония и Албания да започнат преговори за ЕС; 4. активизацията на Сърбия и нейните интеграционни инициативи, които съвпадат по време с шамарите, които Македония и Албания получават от Франция за ЕС… И пъзелът е нареден.
Какво може да направи България? Да поиска безусловно изпълнение на всички условия по защита на правата на българското малцинство в Западните покрайнини, което е подложено на икономическа, културна и социално изолация и е лишено от почти всякаква връзка с България.
И докато това не се случи да прилага френския принцип на вето.
Ако инициативата „Мини Шенген“ проработи, Сърбия ще получи допълнителни сили, ще бъде убедена в правилността на своята политика, ще продължи да гледа на България отвисоко и най-лошото ще продължи с арогантното си поведение към София. Нещо повече, сега Белград с подкрепата на Париж може да приключи преговорите за членство в ЕС по-бързо и преди Македония и Албания. Тогава Сърбия ще може да започне да реализира поставената си цел, която заяви през декември 2017 г. в София, а тя е да води Албания и Македония към членството в ЕС. Това трябва да го направи България, а не Сърбия.
Спирането на френско-руско-сръбския съюз ще бъде справедливо за всички балкански народи. /БГНЕС
——————————————–
Георги Пашкулев, главен редактор на БГНЕС
|
Франция-Сърбия
