Самият аз съм си го задавал.
Защо съм се родил в България, една сравнително малка държава, а не да речем в Китай.
Сега нещо друго. Ти си се родил в България, а ако се беше родил в Македония? Предположението ти, че може би щяхме да се считаме българи е лишено от първите седем години на възпитание. Може да се родиш китаец, но ако първите седем години са ти в България нищо чудно да заявяваш, че си българин.
Ти упрекваш, че предаването на българския дух е било слабо. Но я се постави в условията на близо един милион, когато такива заявления са били опасни за живота. Тук си мисля за периода между двете световни войни. Но след ВСВ нещата в това отношение не са се изменили много.
Понеже съм чел изречения като: Никога не сме били българи, днес не сме и не сакаме да бъдем и в иднината, та ми е пределно ясно, че формирането на мирогледа започва от първите дни на човешкия живот и основите се изграждат до 7мата година. Оттам нататък е само фризиране (нагласяне на прическата)!
ПП Препрочетох какво си написал и установих, че ти си написал това, което и аз изкоментирах. Всъщност ти казваш: Не много от живеещите там щяхме да твърдим, че сме българи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mak ot Sofia на 20.10.19 14:18.