Знае се. Има краеведска литература, примерно за почти всяко селище, в което има бежанци, колко са горе долу и от кои точно села идват. Примерно в Баня, Несебърско, което цялото е бежанско са 235 семейства са били настанени бежанци, по селища са:
от Егейска Македония - 54 семейства от Долно Куфалово, 52 от Корнишор, 37 от Оризарци, 12 от Литовой, по 6 от Либово и Мавреново, 3 от Ходжабунар, 2 от Крушаре и по едно от Бабяне, Горгони, Горгопик, Горно Куфалово, Зорбатово и Либахово.
от Мала Азия - 29 семейства от Аладжа баир, 10 от Ходжа Паункьой, 9 от Коджабунар, 5 от Тойбелен и по 1 от Киллик и Кубаш
и от Източна Тракия - 5 семейства от Пенека. Като цяло за всички селища се знае, особено за малките къде какво е настанено и откъде е дошло. Райчевски също има обилна литература по въпроса кой откъде. Даскалов също посочва точна бройка на регистрираните бежанци по каази откъде идват от Егейска Македония и колко са.
Относно бежанците в Гърция от източна Тракия, които са "българи патриаршисти", те не са малко и обхваща по-голямата част от тези, които примерно в таблиците на Милетич са посочени като българи патриаршисти към 1912 г. Като цяло патриаршистите, с някои изключения не се изселват в България, а в Гърция, тогава или след гръцко-турската война. Тези от патриаршистите, които все пак се изселват в България са станали екзархисти в последния момент, по време на българската военно-временна власт в Източна Тракия. Такива са например тези от гореспоменатото село Пенека /въпреки че е имало екзархисти за кратки периоди и преди това там/. В навечерието на балканската война е патриаршистко. Част от жителите му се изселват в България , а друга част в Гърция. Село Варвара, Ахтополско е основано от бежанци от село Пенека, което според Милетич към 1912 г. е изцяло патриаршистко, има и отделни семейства от Пенека, настанили се през 1913 г. и в други населени места в България.
|