|
Тема |
Re: Само за Суперсерб [re: komitaO3] |
|
Автор |
Superserb (колонист) |
|
Публикувано | 18.10.19 13:06 |
|
|
Ония лудия...поне за едно е прав икономическите отношения предопределят и обществените отношения.
Какви са икономическите отношения в България между двете световни войни. България е залята от бежанци - главно в градовете. Загубили сме Южна Доброджа - главен износител на зърно и основно перо в бюджета. Отрязани сме от Версай не само от Беломорието, но и от съответните връзки с морските империи и тяхните пазари. Остават ни само континенталните - Германия и СССР... те е ясно на какво дередже са до средата на 30те години. България има ограничения и трябва да плаща репарации.
Сега си я представи градската ни икономика тогава... Ами тя е пълна катастрофа. Развива се тютюно производството (заради присъединения юг 1912г.), а в градовете са складове за съхранение и ферментация. Частично се развива и минното дело и металургия - следствие проучените от германците през ПСВ минни ресурси (за целите на войната). Занаятчийството отдавна е западнало заради вносните индустриални стоки. Няма капитали от вън...не ни дават.
Малко търговия и услуги за обслужване на селяните, малко тютюн и малко миньорство... това е градската икономика...крайно недостатъчна.
И...държавата с нейното преразпределение. Държавния бюджет и съответните държавни служби. Които в парламентарна демокрация...съответно се назначават от партийте... Затова е тази девиация описана като "народо психология". Не е така просто икономическите отношения са така изградени, следствие изброените фактори.
Едва в края на 30те с икономическия възход на Германия...единствената държава (икономически значима) тогава желаеща да търгува с нас. И икономиката хвърчи, заемат капитали и т.н. И идва войната.
Това е.
Началото на 90те се изживя същото. Само че в по-големи размери и съответно по-катастрофални. Тотална загуба пазарите на СССР и СИВ...заради икономическия им колапс. Но...България тотално урбанизирана и индустриализирана. Значи отново няма икономика, която да осигури доходи на вече почти изцяло градското българско население. И малкото, което има е държавно преразпределяно...на клиентски принцип и отново по партийна линия.
Затова са приликите.
Това за мен е един много философски въпрос. Всъщност какви икономически отношения и съответно какви обществени (вътре) и международни отношения трябва една малка държава да изгражда.
Щото имаме почти тотална зависимост от външни факори - пазари и суровини. Нямаме мащаб за много технологии и за военна сила, с която да подсигуряваме пазари и суровини.
Това автоматично ни прави да търсим икономически съюзи. Обаче вечни такива няма и се изживяват силни икономически колапси...от там и обществените отношения деградират и се корумпират.
За мен една такава основна мярка е да се поддържа определен процент селско население. Второ да не се възпитават високи и елитарни претенции, щото първо няма мащаб да се осъществят, второ при икономически срив такива са най-засегнати. За да не се самоизяжда градското общество.
|
| |
|
|
|