Българският политически елит е "провинциален" както го нарече проф. Иво Христов в неделя, явно за да не го нарече цървулски. Той е дълбоко безидеен и в плен на това да запази благосъстоянието и властта си. Затова вместо да отстоява позиция по македонския въпрос пък и други национално отговорни въпроси, да формира или води национална политика така, както го правят гърците, с техния наистина доказан висок политически елит, е склонен да се подчинява на насоките подадени от големия брадър или брудер, че и на братушките, но те отпаднаха от играта. В момента има две тенденции, едната както го формулира Перев да се фокусираме върху малкото останали на брой македонски българи не говори за ребългаризацията на всички, или както ни внушават нпо-тата да се фокусираме върху това да имаме някакво бъдещо имегинерно сътрудничество на двата близки народа, както ги нарече Бучковски. За началниците историческата истина е без значение, въпросът е шум да няма в този регион. Проблемът пак казвам е в това, че за 30 години назначените политици вместо да се занимават с дребно политиканстване и боричкане за власт, да бяха работили за формиране българска национално отговорна политика. Но за това се иска освен образование, талант, политическа чистота и морал за да не могат да те контролират чрез простъпките ти, но и топки, за да отстояваш национална кауза. На кой му пука всъщност?

Редактирано от persone на 07.10.19 17:07.