|
|
| Тема |
 Еснафите |
|
| Автор |
Buyer (минаващ) |
|
| Публикувано | 07.10.19 07:08 |
|
|
|
Направи ми впечатление следното изречение на Деан Димов “Надценяваш патриархално-консервативния българизъм на македонското село, той съществува главно в градска, търговско-занаятчийска грамотна среда преди 1912 г., в селата е по-слаб и без устои.”
Интересно изявление за македонското село в което са живели 80%+ от цялото население, и което е било основния мощен демографски двигател, направил възможно населението на Македония устойчиво да расте въпреки войни, въстания, изселнически вълни и т.н. ... Заслужава да се отбележи, че патриархалното начало като цяло е по-слабо изразено сред българите, отколкото сред албанците например, но това е друга тема.
Темата, която искам да повдигна, е за ролята на еснафите в борбата за църковна независимост. Не е тайна, че именно еснафите в градовете (тоест средната градска класа) са гръбнакът на борбата срещу гръцкото духовенство и те довеждат екзархията в повечето македонски градове. Не чорбаджиите, които често се гърчеят, не бедняците, не селяните, а именно средната градска класа. Един стар македонец с произход от Охрид ми разказбаше за ролята на кожарския и рибарския еснафи в Охрид за довеждането на Екзархията. Някой може ли да препоръча добра книга, която хвърля повече светлина по темата?
Има разбира се известно генерализиране в това, защото има и примери за села, които приемат Екзархията много рано (идва ми наум примера за 1-2 села в Южен Пирин, май Гайтаниново и Либяхово бяха), които стават центрове на църковната борба в района още от 60-те години на 19-ти век.
| |
| |
| 
|
|
