По интересно ми е друго. Не толкова македонизмът като развита концепция, а македонизмът на примитивно, на битово ниво, македонизмът в семейството, на улицата, сред приятелите, сред близкото обкръжение. Развили ли са някакъв свой вариант на македонизъм тези общности в междувоенна Югославия, които към 1912 г. са били патриаршисти /сърбомани, гъркомани или руманеещи се /последните само сред власи/. Афишираните концепции малко или много примиряват съзнанието на битово ниво с официални идеологеми или стандарти и изглаждат противоречията или ги притъпяват и отлагат. Те много зависят от моментната конюнктура и ситуация, те са като одеяло в което да се скриеш и бъдеш оневинен. На ниско , битово равнище обаче бушуват други процеси, често скрити, често двусмислено изразявани, за да бъдат адаптирани с официалната концепция.
Развили ли са някакъв свой македонизъм тези общности от българоезични/славяноезични патриаршисти гъркомани, които след 1912 и 1913 г. попадат в Гърция? Доколко и как някой от тези македонизми е паснал към някой от гореспоменатите. Какъв е техният принос за него и т.н.
Редактирано от Dean Dimov на 05.10.19 13:09.
|