И така не е! Има пробългарски македонизъм между двете световни войни и в България и в Югославия, поддържан понякога без особено усърдие, но поддържан, и от българските власти в България. Официална идеология в един момент и на македонските бежански братства и на всички крила на ВМРО. Този македонизъм е ок с българския литературен стандарт, но иска създаване на отделна държава Македония, от трите й дяла. България казва, че е готова да отстъпи Пиринският дял, ако и Сърбия и Гърция съответно отстъпят Вардарския и Егейският. В някои варианти този македонизъм допуска федериране на Македония /от трите й дяла, според някои изявления дори и с Кюстендилски окръг/ като самостоятелна единица в Балканска или Югославска федерация. Между двете световни войни той доминира, включително и сред средите на македонската емиграция в България. В интегрална Югославия и в Гърция този македонизъм си съществува и избуява, особено в Повардарието на битово, тайно ниво, говори се в семейството, сред приятели и т.н., но е в разрез с идеологията на интегрална Югославия. България като цяло между войните е ок с този македонизъм. Този македонизъм става масов, при него се сакрализират и митологизират Гоце, Македония, Солун - столица, Илинденско въстание. Масово македонската емиграция в България, обвързана в македонските бежански братства е облъчвана точно от този македонизъм, този македонизъм прониква във Вардарска Македония и добива масовост на едно крипто ниво. В България той е макар и неохотно поддържан от властта и е и официална държавна политика между войните. Но и тук избуяват някои идеи битуващи единствено на крипто ниво - българи сме, ама македонските българи сме по-различни от другите българи, ще си направим по-хубава наша държава. Имаме в кръвта си примес от кръвта на древните македонци и т.н. Общо взето такива неща са се говорили на сбирките на земляческите организации от бежанци от Македония. При този македонизъм все пак България е близък приятел и помощник и като се създаде Македония България ще бъде най-приятелската и братска страна.

Но има и друг македонизъм, който успява. Това е проюгославският македонизъм. Сърбите - приятели, близки славяни, които ни признаха и езика и нацията и ни позволиха отделна политическа единица, българите врагове, фашисти и татари, които ни подтискат самобитността и никога не са ни признавали /с изключение на Димитровското време/. Този, македонизъм е създаден от югославските комунисти около втората световна война. За да привлече привържениците на първия македонизъм, на него са му нужни да усвои митовете му - Гоце, Илинден и пр. И го прави. Иначе няма как да се масовизира. На привържениците на първия македонизъм този македонизъм е пробутвал, че е все същия и че е негова еволюция.

Има и трети модифициран македонизъм, формулиран от Киро Глигоров, този на еднаквия дистанцитет спрямо България и Сърбия. Той следва да обоснове , съществуването на отделна държава при разпадането на Югославия.