Мирослав Ризински пред Dir.bg: Докато Гърция натрива носове в Северна Македония, България трябва да печели сърца


В началото на седмицата президентът Румен Радев свика Консултативна среща по темата за отношенията на нашата страна със Северна Македония. При държавния глава бе взето решение страната ни да постави условия, за да подкрепи членството на Скопие в ЕС. Основният проблем са историческите спорове между двете страни. На 17 октомври предстои европейски съвет, на който се очаква европейските лидери да вземат решение за старт на преговори за членство на Северна Македония и Албания. Преди това трябва да заседава съвместната комисия по историческите въпроси на Република България и Република Северна Македония.

Според доц. д-р Наум Кайчев, заместник-съпредседател на Съвместната комисия по историческите въпроси, няма крайности в отношенията между двете страни. Позицията на България е ясна и последователна. За първите 7-8 месеца са постигнати сериозни резултати в средновековната история и разбиранията за общите личности. Той обясни, че не става въпрос за отстъпки, а за придържане към историческите извори.

За пътя за решаване на този междудържавен спор и мястото и ролята на македонските българи в него, в интервю за Dir.bg говори Мирослав Ризински - зам.-председател на Българския културен клуб Скопие (БККС) и главен редактор на новинарския сайт "Татковина".

- Г-н Ризински, каква е Вашата оценка като македонски българин в разразилата се дискусия през последните дни във връзка със съвместната комисия за общ прочит на историческото минало и условията, които България би поставила пред членството на Република Северна Македония в ЕС в тази връзка?

- Смятам, че не трябваше да се стига дотук. Прекалено много се политизира работата на историческата комисия и виждаме, че това не доведе до никакви резултати. За мен ролята на политиците не е да усложняват работа на комисията, а да й създадат условия за положителен резултат.

Отделно, създава се впечатлението, че работата на комисията е само академична и трябва да се възприемат фактите, но все пак да не забравяме, че това нещо има и вътрешно-политически импликации в самата Република Северна Македония, и регионални импликация, имайки предвид факта, че в момента РСМ върви в посока на приобщаване към НАТО и започване на преговори с ЕС.

Като казвам вътрешно-политически импликации, да не забравяме, че, първо, актуалното правителство прие доста сериозни крачки, бих казал "болни", които много трудно ги извървяваме, да не забравяме и двата договора (с Гърция и с България - б.р.) и отделно, при условия, когато опозиционната ВМРО-ДПМНЕ прави непрекъснато голям натиск върху тези процеси, които приближават РСМ към НАТО и започване на преговори с ЕС

Така че имам чувството, че това впечатление за някаква антибългарска пропаганда, в България не се посочва от кого точно идва. Забелязвам, че в социалните мрежи и т.н. те създава впечатление за Македония през медиите на ВМРО-ДПМНЕ. Т.е. бих казал, че ние сме жертви на фейк нюз.


Отделно да не забравяме, че лидерът на ВМРО-ДПМНЕ, след първото изказване на Стево Пендаровски, публично беше заявил, че президентът трябва да се извини за думите си, че Гоце Делчев е българин, и докато това не стане, не трябва да ходи на консултативни срещи при него. За това в България обаче не се съобщава или поне има много малко информация. Това е едната димензия.

Втората димензия е регионалната - с подписването на Договора за добросъседство, според мен, се промени регионалната картина на Балканите. Т.е. това беше основното предусловие за подписване на договора с Гърция, защото самият договор между Скопие и София, най-вече за тази част, в която се говори за обща история, променя картината, както казах, и този монопол, който е по отношение на коридора север-юг, който съществува от дълги години. И бих казал, че със сигурност има центрове, които не гледат много доброжелателно на това и се опитват да го развалят. Така че, точно заради това казвах, че политиците трябва да се издигнат над това и да погледнат какъв е интересът, а интересът е отношенията на България и СРМ да вървят в положителна посока и да не се залага само на историческите въпроси. Аз не казвам, че това не е важно, но аз мисля, че трябва да върви във всички сфери - инфраструктурата, културата, медийното сътрудничество, само така ние можем да подпомогнем този процес. Все пак не трябва да забравяме, че в договора пише, че имаме обща история.

Второ, сега забелязах едно интервю на бившия президент Росен Плевнелиев и с право се питам, колко български фондации има в РСМ, какво сме направили по отношение на инфраструктурата, какво е нашето медийно присъствие в Македония, имайки предвид, че там има около 100 сръбски медии.

Защо не започнем един процес на медийно сътрудничество, общи продукции, при което тези трудни теми най-вече за македонското общество, да ги отворим по демократичен начин, без да се политизира, а просто самото гражданство да разбере, че обективизацията на историята не е въпрос на натиск и условие от България, а е много важно за самата РСМ, защото, осъзнаването на собствената си история реално засилва позицията на самата Македония и може реално да се ориентира в региона кои са истинските й съюзници, къде е мястото й на Балканите и в света. Тази тема трябва да стане вътрешен процес в страната, има доста хора в Македония, които са на същото мнение.

- Как в момента гражданите в самата Северна Македония оценяват българската позиция от последните дни и има ли разлика в преценката на бизнеса и обикновените граждани?

- Подобни реторики не се възприемат най-положително. Мисля, че трябва публично да се дава добър тон, тези неща да се решават на дипломатично равнище и много повече да се набляга на конкретни крачки и сътрудничество, които да сближават хората между двете граници.

Да не забравяме, че може би над 70 години, ние сме живели в два различни свята. Трябва си подход и в 21 век той не е - ти утре признай, ние сега не можем, всички граждани на нотариални заверки да признаваме. Нали се сещате, че това е процес и той е част от общата история.

Не трябва да се получава впечатление, че това е междудържавен спор, в който единият нещо изисква, а другият трябва да признае, защото самият договор казва, че тази история е обща. Така че смятам, че в Македония има доста сериозни хора, интелектуалци, които са на това мнение, че този процес трябва да върви малко по-естествено и смятам, че беше правилна българската позиция в това отношение, предвид интересът и на Брюксел, и на Вашингтон за стабилизиране на региона. Защото с влизането на РСМ в НАТО и започване на преговори, на РСМ и Албания с ЕС се гледа като един сигурен аспект за ограничаване на руското влияние. Да не забравим и обезпокоителните процеси, които вървят относно спора между Белград и Прищина, който все още не е решен и публично се говори за размяна на територии. Така че България трябва да вижда и това нещо и да отчита, че е в български интерес РСМ да започне преговори с ЕС. Сигурен съм, че има инструменти в преговорния процес тези неща да решат в момент, когато България има интерес от това, а не да придава значение на центрове, които пречат на този процес към ЕС и НАТО.

- Кои исторически въпроси са най-трудни за разрешаване и от кои исторически личности Северна Македония няма да отстъпи? Защо точно фигурата на Гоце Делчев се оказа препъни камък? В край на сметка след Гоце Делчев ще последват Даме Груев, Тодор Александров, Ванчо Михайлов. За всеки един от тях ли ще има такива родилни мъки?

- Аз мисля, че самият подход е грешен, защото по-реално е да се тръгне от общото към конкретното. Т.е. темата е този период, който, бих казал, е най-труден, а това е периодът на Възраждането, революционното движение в края на 19 и началото на 20 век, за който съществуват две тези - на Скопие и на София. Официално Скопие твърди, че в този период е живял отделен македонски народ, който няма нищо общо с българското. Аз смятам, че трябваше да се тръгне от тази тема, имайки предвид всички аргументи - лични спомени, международни аргументи, научни книги и т. н. И вече оттам да се тръгне към конкретното. Да не забравяме, а това е факт, че в момента в РСМ най-голямата част от хората се определят и чувстват македонци. Така че с това, може би, ще се намери и истината как се извървяло до този момент от днешна дата. И вече спорът за личностите много по-лесно би се решил по този начин.

Има и друго нещо, което се забравя, че ние като македонски българи не сме консултирани нито при подписване на договора, нито сега при прегледа на общата история и какви са нашите виждания в това отношение. Така оставаме с чувство, че сме един вид наблюдатели в този междудържавен спор, а той ни засяга и нас. Лично аз мога да ви кажа, че моят прадядо е споменат в няколко писма от Гоце Делчев. И сега аз не знам като гражданин на РСМ на кого ще се падне тази история. Аз гражданин на РСМ, моят произход е от Берово и моят дядо е споменат в две писма от Гоце Делчев. Така че в този процес трябва да тръгва с малко повече такт и чувство, имайки предвид, че сме тръгнали в една посока. Трябва много повече любов и желание в този процес, така че това да не се превръща в причина за разделение, а да се намират начини и инструменти за разрешаване. Защото сега фокусът е само историческата комисия, но защо не зададем въпроса какво е направено по Коридор №8. Знаете ли коя е най-бавната жп линия в Европа? Това е жп линията Кюстендил-Гюешево - с 15 км/ч.

По отношение на историята някои неща се чистят и в двете страни. Да не мислите, че комунизмът не си е взел жертви? И на нас ни пречи Паметникът на Съветската армия, ама не го поставяме като условие, защото България смятаме като родина. Значи, чувството е, че имаме обща история, тия хора, които днес се чувстват македонци, техните прадеди са били едно с нашите прадеди българи. Трябва да има малко повече чувство, защото ние трябва да печелим хората. Ние правим сравнение с Гърция, но с Гърция и България не е същото в преговорите. Гърция иска да натрие носа на хората в Македония, а България трябва да спечели сърцата им. Т.е. не да кажем признай по начин, по който хората да ни намразят, а да ги спечелим стратегически, България да е фактор в този процес и в този коридор изток-запад (коридор №8 бел. Ред.), за който казах. Затова този процес трябва да го вървим паралелно с всички други и по този начин ще натежим на Балканите, защото, както виждате, сега все по-голяма тежест печели Гърция сега по отношение на България и СРМ. Да си зададем въпроса защо е така? Заради Скопие и историята ли?

Вие забелязвате ли, че няма никаква информация за работа на историческата смесена гръцко-македонска комисия, която също работи по учебниците? А защо няма никаква информация за това? Защото тук има политическа тежест и ние трябва да разберем, че хващайки се за нещо, може да изгубим нещо много по-голямо.

Зоран Заев: Нямаме план Б, ако някой се опита да ни блокира

- Датата за преговори може ли да се окаже решаваща за политическото бъдеще на Зоран Заев и СДСМ?

- Разбира се, защото се дава сила на антинатовските и антиевропейските. Аз неслучайно казах, че има вътрешно-политически импликации. Аз казах в едно интервю откъде дойде провокацията по отношение на Гоце Делчев. Нашата информация е, че не е дошло предложението за датата от цялата комисия, а от историк, член на ВМРО-ДПМНЕ.

- Всъщност какви процеси текат в партията на бившите управляващи - ВМРО-ДПМНЕ? Въможно ли е те да скъсат с наследството на Груевски и да се върнат към традиционните ценности на тази организация?

- В този момент в тази политическа партия не виждам положителни процеси, защото най-важното, което те не направиха - не се разграничиха от политиките на Груевски в нито един момент. Второ, в самото начало те се обявиха срещу договора с Гърция и срещу договора с България. И при условие, че ако не започнат преговори с ЕС и дойде Горан Мицковски на власт, който е с такова мнение, тогава питам, ние с кого ще говорим за общата ни история? Ето защо казах, че има политически импликации. Може ли ние да подпомогнем процес вътре примерно. Ние сме си заявили като българи, че трябва да започне процес на някакво ново дясно в България? И ние, ако бяхме извикани, можеше да дадем нашето мнение в това отношение. България има силно международно влияние и би могла да подпомогне една такова гражданско движение, в което да намерят своето политическо място и македонските българи.

- Не е ли време македонските българи в Северна Македония да се заявят и като политически фактор в страната?

- Ние правим усилия, но нямаме много подкрепа от българска страна. Направихме голямо усилие и пробив на годишнината на Българския културен клуб Скопие, но в български медии много слабо се отрази. Присъстваше премиерът Зоран Заев и президентът Стево Пендаровски. След кратко време Пендаровски ни прие в кабинета си и там заявихме, че ние - македонските българи, въобще тези, които се чувстват македонци, не чувстваме национална разлика, а схоластична. Т.е. Чувстваме едни и същи исторически личности, говорим един и същ език и имаме една култура. Ние нямаме никакви изисквания като македонски българи към държавата. Ние не искаме да влизаме в Конституцията, като по този начин се отделяме от тях и ставаме един вид малцинство. Мен ме учуди, че на много места в България се коментира, че ние трябва да влезем в Конституцията. И сега от една страна твърдим, че имаме обща история, а след това някой изисква да се разграничим от македонците. Ето защо казвам, че трябва да вървим напред малко по-координирано.

- Силна ли е все още оста Белград-Москва в СРМ и как може да се противодейства?

- Според мен може да й се противодейства най-вече в сферата на медиите, тъй като аз както казах вече, ние сме жертва на фейк нюз. Това сега е доста актуално по емоционални теми, по които хората се хващат на тях. Аз предлагам на най-високо държавно ниво да се работи в тази посока. Присъствие на български и македонски медии в двете страни, да правим общи продукции. Защо да не се говори откровено на тези теми. Защо в тези изнесени студия, които са в Скопие, не се правят интервюта с потомци на воеводи и възрожденци, които живеят в България. Трябва да има съгласие по този въпрос и да решим, ще развиваме ли този процес и кои са инструментите, които да доведат до резултат. Ако бързаме, сега ние може да сложим блокада на СРМ пред членството й в ЕС и тогава стигаме до вътрешна криза, ставаме сила на опозицията я вкарваме точно по белградски сценарий.

- Оптимист ли сте в намиране на верния път?

- Да. Мисля, че позицията на българското правителство беше правилна. Мисля, че те осъзнават и разбират, разбира се това са институции, които са в непрекъсната комуникация със съюзниците ни в ЕС и НАТО, и мисля, че в момента нещата вървят в положителна посока. Но трябва повече координация и консултиране и с нас като българи от Македония, защото за да се получи една реална истинска картина, трябва съгласие и с македонските българи, които в момента са само наблюдатели в междудържавен спор, в който те нямат никакво участие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите