Деан, понеже родата се е поомешала с местни, а и си купих къща в региона, дай на дедо да ти рече преданията, пък ти поправяй както е според науката
В този район: Пловдив-Садово-Драгойна-Горнослав-Асеновград-Пловдив, преди "войнуците" на Комита са гарнизоните от крепостите на Иван Асен !!. До Садово (Конуш) е Конуш Хисар и Св.Петка, което е било манастир. Същото го има на Драгойна, Асенова крепост в Асеновград и над Горнослав. През последния минава стар, римски път, както и през всяко от другите места. Така се "затварят подстъпите към Пловдив. Колко са силни можем да съдим от Клокотница и Одрин, при Калоян.
Дори след Одрин, в района избухва гръцко/византийско въстание, разбито от гарнизоните и Калоян, като след него гърците са насила преселени, с малки изключения от Пловдив и Асеновград, заради семейни връзки с аристокрацията.
До Турците района е български. Заради чума и турци се изнася към Рупчоса, до Бяло Море. Но си остава Болярци, примерно, което е до днес най-голямото в региона, българско. Също и Поповица.
Около Садово земята става вакъфска и се раздава на малоимотни турски преселници и юруци (Караджово). До Поповица е вакъфско повечето, не спахийско. Наоколо от Искилиб/Анадола са заселени татарите на Минет бей в тези вакъфи. Те стават акънджии и синът му, Мехмед Миннетоглу превзема Смедерево и сломява Сърбия окончателно и пръв обсажда Сараево. Строи първите джамии в Сараево и Смедерево. Конуш и Садово се събира и рекрютира цялата волнонаемна турска армия за атака на Босна и Сърбия. В Конуш и крепостта строи имарет и кервансарай. В обоза, конете, соколите и кучетата са наши, войнуци. (търси: Неосъществените храдове в района на Асеновград.) те докарват и много роби от сръбско. От там и село Босна наблизо. Почти всички по-големи румелийски бейове са наследници на Миннетоглу от Конуш. 1570 - 159 мюсюлмански домакинства, 71 християнски, като босненските само са 55. Днешно Конуш е ... Стара Босна!
Промените идват с овчарите. 15-16 век Турция строи огромна флота, запасяваща се от Солун, Кавала, Порто-Лагос, Дедеагач. Миграцията е от Македония и Албания чак, заради пасищата и пътя на стадата Брезово през Конуш и Горно-Долнослав до Порто-Лагос. Пътищата се пазат от войнуци, като в това трасе дори помаците са малко - Конуш (Болярци/Конуш Хисар), Горнослав, Златоград с крепостите от Иван Асеново време. Обслужват огромните стада и дърводобива.
След 16 век англичани и французи, но чрез гръцки търговци от Егея започват да изкупуват вълна от региона. Стадата намалят. Флотата вече я няма. Има обратно преселение от Рупчоса към Сяр, където започва отглеждане на памук и опиум.
Това вече се работи само или главно от земеделци българи, но се изкупува от гърци и евреи. Българи нямат право да търгуват с тези стоки, както и с риба. Освен ако са... Мюсюлмани.
Обаче могат с ... Ориз! Производителите на ориз имат същите свободи от данъци, като войнуците. Болярци, Конуш и района около Марица става първия оризопроизводителен. След 1570, заради ориза християните в Конуш стават над 100 семейства. Пак българи, като поради естеството му, свързан с култивиране и напояване налага повече хора ангажирани и следва ново заселване на български земеделци.
Старите овчари-българи, албанци, власи, каракачани, гърци стават все по-малко, като "долу", покрай Пловдив и Пещера българите са вече в еснафи, също с права и свободи, като войнуците и оризопроизводителите. Гърците са бубари главно и винопроизводители.
Земеделците имат вече възможност да купуват земята на спахиите и имаме чифлици и изполичари. Около Садово има християнски чифлици. Българските примеси са в Конуш от този ред по женитби главно.
Така, че Конуш са били две села - едно турско и едно от сръбски роби от Босна, плюс стари войнуци от Конуш Хисар, оформили Новосел и Лала махала в турската част, до 10 семейства. Турското днес е под язовира, а днешното е старото Босна. След Освобождението турското с все конаците и сараите е сринато до основи и разорено от Босненци.
Това са коренните му жители днес според Григор Бойков.
Книгата е готина. Може да се види там и за войнуците около Асеновград. Има сума документи приложени.
Лично познавам някои от авторите на книжлето и тук-таме знам, че бъркат, но с малко
|