Другата ми баба, майката на баща ми, по майчина линия е от богата трънска фамилия Пицийски /нейното начало се свързва със свещеника поп Милош Палоин, който също се подвизавал из Понишавието в края на 18 в./, чиято къща след 1944 г. е взета за кметство. Нейният баща Иванчо, бил богат търговец за мащабите на Знеполе, син също на вдовица на име Господинка, откъдето и името му Господинкин или Господинов. Имал три брака и куп деца. Дъщеря му Магдалена се омъжила за един доста своенравен младеж от село Ракита /сега в Сърбия/, Рангел Тошев, който пък станал доста богат ханджия в Звонци, но след Първата световна война се разоряват, губят къщата си на улица "Пиротска" в София, а също и имотите си в Дерекула, която област минава към Сърбия. Следва сложна история на полубежанци /все пак притежавали нещо и на територията, която останала в България/, но всичките им деца някак си се оправят с живота.
Бащата на майка ми пък е сирак, без баща, тъй като баща му, Александър Неделков, умира в окопите на Първата световна война, на 19 години, вероятно от туберкулоза, която пипва там. Той бил от село Църнел, сега квартал на Перник под името Люлин, но вдовицата му се омъжила втори път за богат мъж от старото пернишко семейство Попчеви, и дядо ми Евтим расъл с пастрок, но поне хванал занаят и успял да направи своя работилница с двама-трима чираци. След 9 септември, като убеден комунист, я предал доброволно на държавата.....а жена му Керанка била от въпросната фамилия на Зарините и нейните братя хич не били на акъла на зетя си, та даже се наложило да бягат през 1948 г. в Югославия, а оттам чак в Тунис....но това е друга история....баща им пък, дядо Славе, го убили на воденицата му през 1945 г., но историята е криминална, а не политическа, убит бил за пари от някакъв изрод, който избягал през границата в Гърция....

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

Редактирано от Shtrkot на 22.09.19 17:42.