Над Асеновград, Св. Кирик, където прекарвах летните ваканции като ученик, пасеше овцете един Дедо Аргир. Македонец, но дори не знам от кой край е.

Един ден се завъртях покрай него, докато седеше под един орех да си гледа овцете. Свиреше или пищеше по-точно на някаква самоделка, зурла. Исках да имам и аз такава. Докато се разговаряхме първо издялка "пищуля" от едно клонче, после обели кората пак от ореха някакъв клон. Нави я на фуния, плюнчи я нещо да залепне и с клечка я фиксира в широката част, а накрая постави "пищуля" на тясната страна.
После надувахме с него докато излезе звук някакъв от моята, че и завъртулка.

Падна яко врява и надуване по пътя докато се прибирах. Чак ушите ми пищяха. Няма смисъл да казвам, че ми бе абсолютно забранено от нашите да вия на нея с хора наоколо. Обаче си я пазих дълго време. "свиреше" докато кората не изсъхна съвсем и се деформира. Опитах сам след това да си направя и един-два пъти ми се получи, само на звук беше различно.

Обаче, още помня почти мо-тамо как се прави и свива, че го гледах Аргир в ръцете. Ако (Дай Боже) се сбереме и има орех наблизо мога да ти издялкам една, че и звук да извадим.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите