|
Хайдутите в османската армия
Задавали ли сте си някога въпроса от къде хайдутите са се научили как да са велики стрелци, добри тактици и опитни във воденето на партизански бой? Ако не сте, задайте си го. Твърде малко хора на този свят се раждат научени и умели във воинския занаят. Повечето хора го придобиват в армията. Случаят с хайдутите не е по-различен.
През 1593 г., Османската империя започва т.нар. Дълга война с Австрия, която ще продължи до 1606 г. За тези тринадесет години става болезнено ясно, че Портата не разполага с достатъчно пехотинци, за да противодейства ефективно на Хабсбургите. За да попълнят празнините, османците се обръщат към една практика, която спохожда техния модел на водене на война още от XIV век. На местни първенци и богаташи се възлага, в замяна на възстановяване на парите по-късно както и на други благини, да наемат на свои разноски контингенти въоръжени мъже от земите в които живеят и да дойдат с тях на фронта. Така се появяват отрядите, наречени левенди (или секбан), които ще бъдат основен войскови компонент в османските войски до края на XVIII век. Хората, които ги организират започват да печелят значителни суми от държавата, в замяна на своите първоначални инвестиции. Колкото повече хора наемеш, толкова повече пари получава – това е базовият принцип. В крайна сметка, първенците (по-късно наричани аяни), започват да набират доброволци без да гледат социалния статус или вероизповеданието. Започват да се формират части, в които християни и мюсюлмани, българи, сърби, гърци и турци, служат наравно за пари и плячка.
Проблемите настават, когато войната свърши. Държавата, често затънала в дългове, не може да изплати необходимите надници на доброволците. Добре, само че тези хора са отсъствали с години от домовете си и или влизат в армията защото нямат препитание, или когато я напуснат, предишният им живот често е безвъзвратно загубен. Остава им само умението да се бият. В тяхно отсъствие у дома са ставали какви ли не пакости – лоши реколти, неверни невести, злоупотреби на властите с имота и семействата им… в други случаи, доброволците въобще нямат към какво да се връщат. Част от тях са бедняци, избягали ратаи или хора, които са пасли чужди стада – все битие, към което никой, държал сабя и пушка в ръка не може да се върне с лека ръка. Вместо това има алтернатива. Старите другари се събират, хващат гората и започват да се препитават с грабителство. Понякога грабят богати селяни, местни първенци или пътуващи търговци. Грабят се държавни пари или частни имоти. Някои нападат само мюсюлмани, други – само християни, повечето нападат каквото им падне.
|
Хайдутите
