Според автозомен атлас на генетичните смешения от 2014 г. българите са носители на 2% централнооазиатска ДНК, привнесена от районите на Монголия и Южен Сибир в региона на Балканите през 9 век, което вероятно кореспондира със претопяването на прабългарите в завареното население.[41] Според същия анализ чувашите, които също претендират прабългарска връзка са носители на 9% източноазиатска ДНК, която е примесена на 3 пъти през различни времеви интервали, като приноса през 9 век е обвързан от авторите със създаването на Волжска България и примесването на прабългарите и завареното население.[42][43] Присъствието на тези източноазиатски компоненти в Източна Европа е преценено като последица на преселението на малки групи азиатски номади през Средновековието. Според друго изследване монголоидният компонент сред южните славяни се формира основно по време миграцията на степните народи през Средните векове, като хуни, авари, прабългари, монголи и др.[44] Дори и волжките татари, които са други претенденти за прабългарска връзка, са като цяло генетично близки до източноевропейските популации. Въпреки това, те притежават и някои характеристики на източноазиатските такива, като някои специфики в техните левкоцитни антигени, ги поставят в близост едновременно до чувашите и българите, като тази връзка вероятно е наследство от прабългарите.[45] В тази връзка, някои учени предполагат, че генетичния принос на прабългарите в тези региони е бил символичен и на практика е трудно установим.[46]

Според Атласа, при българите, останалите генетични компоненти са над 40% балто-славянски, като периода на примесването се определя на 500 – 950 г.[47] От данните се предполага, че от този примес 46% е подобен на беларусите, 23% на литовците и 19% на поляците. Останалите над 55% генетични компоненти у българите са предимно източносредиземноморски. Те са основно гръцко, кипърско и левантинско-подобни. Въпреки, че българите са част от славянската етнолингвистична група, те както и повечето други южни славяни се характеризират с преобладаващ генетичен субстрат, който е различен от този на западните и източните славяни. Този феномен се обяснява с езиковата асимилиация на завареното балканско население от средновековните славянски заселници.[48]