Което не е вярно. Всички възрожденци драматизират или пресилват нивото на базисни познания сред населението. В България ако четеш Христо Ботев и Захари Стоянов ще помислиш, че всичко тъне в тъмнина. Което не е съвсем грешно, но не е и правилно.

Нарича се "Възраждане", защото представлява отделяне на светското (да стане масово) от църковното познание и представи за света. Светски училища имат сърби и гърци, най-близо. Но те имат и държави вече самостоятелни, които да го обособяват.

Да, няма масови светски училища, български. Има обаче огромно число просветени свещеници и църковни майстори и иконописци. Близо 50 години, дори 100 преди Пърличев, Миладиновци, Димитър Узунов и други, на Атон се преподава в два чисто български манастира, с хиляди монаси, в това число и не малко от Македония. В тях има двама монаси, доказано преподавали и на светски лица - Лаврентий и Паисий. По други манастири в края на 18 век също се преподава българско църковно писане, пеене, рисуване и т.н. Гърците започват по същия начин преди тях, но гръцкото духовенство ги прекъсва.
На Света Гора се създава първата гръцка академия, която гръцките попове после сами си я затварят. По неин образец всички атонски монаси имат широка просветителска дейност. Първо с църковните майстори. Къде според теб са учили дебърци и банскалий?
Те, заедно със самоковци и тревненци имат роднини монаси в Атон. Учениците не са духовни лица, а светски. Обаче строят и изографисват църкви, рисуват и изписват икони.

Аз мога да ти посоча (представи си специалист колко още повече ще може) в периода 1810-1850, когато Пърличев и Миладинови едва се раждат и започват да прописват и проработват светски писания, едно поне 100 работи на споменатите по-горе майстори, изписани-подписани-датирани на кирилица в почти безпадежна форма на писане (не съвсем по църковен канон, макар и в църкви). Отделно има книги и произведения техни литературни, където дори изрично посочват, че са писани на "българско наречие" и "безпадежно". Много добре правят разликата между канонично църковно писане и говоримо-българско. Говорим за много хора от Македония.

Районите, в които получават поръчки и изписват кирилишки, не-сръбски, а български надписи дебърци, самоковци, софиянци, тревненци са Щипско, Скопско, Дебърско, Охридско, Банско в Македония. Работят с майстори строители от Кочанско, че и Родопите. Различни "тайфи", но заедно поемат църковни проекти и по-далеч в България - Видин, София, Пазарджик, Враца, Самоков. Миладиновци обикалят почти същите места после. Защо според теб?

Само помисли, да се гради църква изискват най-малкото пари. Тези пари се събират и дават от местни. Говорим за строеж на нови и ремонт на стари църкви, замени на иконостаси и нови икони и иконописи. Кой ги поръчва да са на българска кирилица? Сами ли майсторите си решават така да ги правят? На какъв език се пее в тях, ако са с български книги, надписи и икони? Кой чете от тях?
Докато има гръцки и сръбски светски училища, както по цяла България, така и в Македония има църковни (килийни) училища. Може да са с по два-три ученика и един поп да ги учи, но има. Учат и млади, и стари.
Точно тези градски или селски първенци после сами гласуват за Екзархия. Защото не българска държава, а български свещеници и църква отваря светски училища и масово ограмотява както го правят сърби и гърци с държавна помощ.

Отделно, знаеш ли по цяла България колко свещеници от Македония служат в това време и вършат същата дейност? Да не кажеш, че е някаква българска пропаганда едностранна само!

Нищо чудно, че на българите от България им викат и "шопи" в Македония. Както ти казах, много и то просветени българи от днешните територии на България се преселват в Македония и обратното - просветени от днешна Македония в България. В Македония навсякъде се играе "шопско хоро".

Ако щеш вярвай бе, ако щеш търси, ако щеш проверявай. Само по имената и школите, изворите които ти давам ще намериш стотици примери по цяла Македония и връзката с Атон, Самоков, София, Щип, Дебър, Троян, Охрид още от преди Пърличев и Миладинови. Но трябва да търсиш църковната връзка.
И... Да, добре, не е масово, но стотици, ако не и хиляди по обем работа оставен от споменатите майстори. Доказва се и показва лесно.