|
Днешното население се смята за пряк наследник на дадено племе, най-често "славянско" и пази неговото име. Като пример се сочат рупците (Кочев 1964: 13);
Връзката между племето ("тракийско" или "славянско") и днешното население, което носи същото или близко по звучене име, се осъществява чрез названието на областта. Такива са примерите с агриани - Граово (Иванов 1906: 2) и моравяни/моравци - Моравско (Павлов 1931: 20, 31);
Естествената асимилация на емигрантската общност, която дълго време е живяла в българско обкръжение. За пример могат да бъдат посочени латини, утмани, алеманчици. Аналогичен е процесът и при изселване на българи в чужбина, но с обратен резултат (Иречек 1974: 81, 166, 189, 192, 344, 629-630, 661, 921; Милетич 1896: 158-159; Милетич 1897: 295; 1903: 1; Тодоров 1936: 19-22).
Асимилация на българско население. Такъв е случаят с кариотите, които според Иречек са погърчени българи (Иречек 1974: 755).
Религиозната принадлежност също е предпоставка за възникване на групи сред българското население. Имат се предвид следните случаи:
Принадлежност (в момента на проучването) към различни деноминации на християнската религия. По данни на Милетич българите, преселници в Седмиградско, се делят на болгари и ромъни на религиозна основа. Първите са протестанти, вторите - униати (Милетич 1896: 158-159);
Съществуване на религиозни различия с проследима смяна на вероизповеданието. Много убедителен пример са българите с мохамеданско вероизповедание, които в различните географски области имат различни названия: родопски помаци (ахрани), шарски потурнаци (торбеши), кичевски българо-мохамедани (аповци), ловчански помаци. Със смяната на религията това население се отграничава от българите с християнско вероизповедание, но както се оказва, не се приобщава към турците. В Тиквешко по данни на Васил Кънчов християните наричат потурчените българи турци, а околното чисто турско население ги нарича дилсъзи (безезични), тъй като не говорят турски (Кънчов 1900: 41-53; Спространов 1900: 300-301);
Липсата на религиозни различия в момента на проучването при наличието на историческа памет за различия във времето на помохамеданчване. Такъв е случаят с двете махали на село Вълкосел, описан от Анастас Примовски (Примовски 1973: 67);
Липса на религиозни различия в момента на проучването при наличие на историческа памет за първоначални религиозни различия. Любомир Милетич установява, че българите католици - наследници на павликяните, и българите католици - преселници от Западна България, които променили източноправославното си вероизповедание с католическо, се разграничават. Отношенията им са представени като "братски отношения на две племена от една народност" (Милетич 1897: 295). В случая при осъзната обща етническа принадлежност (българи) и обща религия (католици) разграничаването се провежда по линия на различия, които водят началото си от принадлежност към ортодоксалната религия или от отклонения спрямо нея, т.е. от ерес.
Участието в миграционни движения също е предпоставка за формиране на групи. Всяко раздвижване събира на определена територия старо и ново население. Дори ако няма съществени различия, продължителността на връзката с територията е достатъчен повод за деление. Материалите дават възможност да се проследят следните случаи:
При обща изходна и различни крайни точки се създават условия за деление на мигриращото население на няколко групи. Например арнаути в Брацигово и арнаути в Силистренско (Георгиев 1905: 117-140; Милетич 1900: 623-666). При това има разлика между груповото название на населението в областите, от които произхождат, и названията, които то получава в новите области;
При обща изходна и обща крайна точка населението, което принадлежи към една и съща група, се дели поради факта, че по различно време се включва в миграцията и по различен път стига дотам. Такъв е случаят с еркечани и чифличани в село Изгрев, Варненски окръг. И двете групи са изселници еркечани (Георгиев 1907: 145);
При контакта, осъществен в резултат на миграции, за определянето на групите не е без значение чия гледна точка ще бъде възприета - на старото или на новото население. Старото местно население не възприема преселниците като еднородна маса, тъй като те идват от различни краища и по различно време. За рупците като старо местно население, чиято територия е обект на заселване, преселниците от Североизточна България са загόрци, от Южна България - тронки, а тия от Чирпанско и Старозагорско - зάгарци (Кочев 1964: 14-15). Преселниците не разграничават така детайлно групите население, които заварват на новата територия. По данни на Любомир Милетич балканджиите в Североизточна България не правят разлика между старото местно население (ерлии) и преселниците арнаути. За балканджиите цялото заварено население е ерлии (Милетич 1900: 625).
Обективните говорни различия също са предпоставка за делението на българското население на групи. Дори и най-дребните несъответствия в говора служат като разграничителен белег. Нещо повече. Говорните различия са едни от най-трайните и едни от най-лесно доловимите. И обикновено са в основата на названията на групите. Те се пазят дори тогава, когато всички останали различителни белези отдавна са изчезнали или забравени. Тук се наблюдават следните различия, които имат сходен резултат, т.е. водят до обособяване на групи:
Население, живяло в съседство, е носител на различни говори, които обаче се отнасят към една и съща говорна област. Например камбарбаците са носители на кукушко-воденския говор, а обитават отчасти Солунската говорна област. Названието си те получават именно от представителите на солунския говор (Мирчев 1901: 426-470).
В съседство или в дифузно съжителство се оказва население - носител на говори, които се отнасят към различни говорни области. Например арнаутите в Североизточна България или азковците в Северозападна България (Милетич 1900: 623-666; Младенов 1901: 471-506). В такъв случай се създават условия за трайно обособяване.
Редактирано от komitaO3 на 15.08.19 22:52.
|
Много полезно
