Съпротива е имало. А, че все пак районът не е бил чак слабо населен показват няколкото бежански вълни на север. В Брашов се установява цял български квартал от Търново.

По-скоро е трудно обяснимо колко лесно османците минават проходите в източна Стара Планина. След това вече няма никаква мистерия - отнема им около 7 години да завладеят изцяло Търновското царство от изток на запад - като се движат вече северно от планината.
Едно от обясненията е, че форсирането на Стара планина става в ранната зима, когато никой не очаква, защото по презумция се е приемало, че е лудост да минаваш планината по това време. Но всъщност метереологичните условия не са били съвсем неблатгоприятни - нямало е дълбок сняг, пътищата са били проходими.
После има индикации,че Дръстър и Шумен поне два пъти минават от български в османски ръце и обратно. Същите индикации има и за Ямбол, на юг от Стара планина.

Въобще, фактът, че османските хронисти говорят за Шишман с озлобление и настървение показва, че походите им тук не са били обикновена разходка, а са били свързани с доста сериозни усилия.

За Овеч също имаше разказ на хронист, че след като пуснали османците - нашите размислили и ги нападнали, и избили гарнизона. Затова след това не е имало пощада за никой от българите.

Самото падане на Търново също е една мистерия. Най-вероятно не е имало никакво предателдство, а просто градът не е могъл да изхрани огромното население, което се е скрило зад стените му. Има индикации, че укрепленията на Трапезица са превзети с пристъп и много жертви за османците, докато Царевец е предаден доброволно. Трапезица е била само една от трите основни цитадели на града.

ВСички съвременници са смятали Търново за непревземаем. И действително градът никога не е бил превземан с пристъп и щурм. Сами сме го предали.

Редактирано от goga на 12.08.19 23:29.