Една дописка но (не)българския хелзинкски комитет:

В съ­що­то вре­ме през 1998 г. в се­ло Стар­це­во от­варя вра­ти съв­сем но­ва пра­вос­лав­на цър­ква. Пос­трое­на е вър­ху ва­къф­ски имо­т. Хо­ра­та нямат ни­що про­тив цър­ква­та, сти­га в се­ло­то да има­ше хрис­тия­ни. А на­се­ле­ние­то е 100 про­цен­та мю­сюл­ман­ско. По­път пос­тоял някол­ко ме­се­ца, поог­ле­дал се, па си тръг­нал. В мо­мен­та цър­ква­та е зак­лю­че­на и стър­чи ка­то па­мет­ник на глу­пос­тта. На как­во ли са се надява­ли идей­ни­те й ба­щи и не им ли е ми­на­ло през гла­ва­та, че по то­зи на­чин оби­жда­т са­мо­то пра­вос­ла­вие, ка­то го об­ри­чат на са­мо­раз­ру­ха?

https://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/zhanina-dragostinova/2007-05/zhivott-e-po-strashen-ot-smrtta/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите