Много ми допада този, Владо Перев. Ако можех, бих му пратил лични поздрави за "попадението".

Тези, двамата - Шарло и Ченто са първите македонци, свързващи по някакъв начин събитията в Македония с общо-европейски течения и политики по време и място, бидейки част от тях.
Как се случва "македонизацията" в контекста на европейският и световен историко-политически процес.

18-19 век, Романтизъм, зараждане на националните идеологии. Еднозначно самоизявени, с недвусмислен национален характер творци и идеолози. България си има своите Петър Богдан, Петър Парчевич и венеца - Св.Паисий Хилендарски. Напълно във времето и духа на света и Европа. Културите придобиват чисто национален характер, с език и търсене на традиционни еквиваленти от минало време. Партии и движения придобиват национална обособеност.
Завършва винаги с разочарование. Формулата за национална свобода не е формула и за социално-политическа такава.
В Македония такова не се случва. Доколкото го има е с български характеров маркер и под българско име, единен с България.

Започват революции, породени от противоречия със социално-обществено естество, но с национален характер.
19-20 век, Реализъм, търсене на по-глобални решения в политико-икономическата структура на обществото, строеж описан от Маркс като "база и надстройка". Тук имаме образа на "роб национален", идентичен с "роб социален" и подробно описан от българските романисти, поети и белетристи. При Левски националната революция е равна със социалната.
Културите са не само национални, но и класови. Партиите освен национални, са ориентирани към проблемите в обществото, заради по-широките изборни права.
Приключва с ПСВ и разочарованието от жертвите във войни и революции. Световната война не е последната война, както внушават социално-комунистическите доктрини.
Войната се случва в Македония, но социално-обществените противоречия въобще не са тема за нея, извън емиграцията в България и внос на комити пак от нея. Социалната база драматично и непрестанно се изменя, за да има какъвто и да е устойчив социален климат за развитие на друго обществено-политическо течение освен от внос - Гърция, Сърбия и най-вече България.

През цялото време си съществува Класицизма, като светоусещане за себе си/нас и мястото в него. Държавен идеал изграден с образи от античността, защитаван от царска власт, вяра в Бог от всякакъв характер и съответна църква. Политическите му платформи защитават юнионизма и често влизат в пълно противоречие с чистите националните и социално-обществени течения. Предполага развитие чрез еволюция, познание, утвърдени ценности и силова защита на статуквото. Освен това има пряка връзка със собствеността в средствата на производство, наследствена, парично-стойностна, национално-монетарна, данъчна, фискална и т.н. Пан-славянската идея и връзката с Русия са такива тук, също и османската връзка, обаче. По-късно с династичните връзки и банковите заеми. Почти всичките ни т.нар. "Будители" - автори, творци, но и политически фигури от края на 19 и началото на 20 век са в това число.
Тук някъде се появява ВМРО, което с българска подкрепа и база е от чисто юнионистки характер - автономия в рамките на Отоманската империя, със свое политическо представителство или свързване с България. Дори федерация, но не и със социален или национален характер. Когато се появяват наченки на такива, започва яростна вътрешна борба.

Липсват "местородни" активисти от общо-европейски характер и изява. Македонското освободително движение се припознава едва когато придобива класова идеология и идеолози от комунистическото движение. В него ролята на водача/вожда като символ е първостепенно важна. Само то по време и място съвпада с нещо приблизително познато за Европа, държавите, народите в нея и историческите процеси в тях. Всичко преди е като част не от този свят, не от този континент и планета. Просто защото е част от историческото развитие, но в частност на българският политика, култура, народ, социум и държава, повлияни от европейските и световни политико-исторически течения, събития и обстоятелства вътре в България, не в Македония.