Сега се замислих - всичко това, което си написал, безспорно е вярно. Но....и друг път е ставало въпрос - вярно е, ако нямаше интернет и хиляди източници за придобиване на информация извън калъпа на юго-македонистката образователна и културно-социална система.
Днес, 20 години след появата на интернет, интересът към истината е пренебрежимо малък. Да ме прости Сашето, че го давам отново за пример, но е наистина идеален пример в случая: Сашето е чел, знае истината, наясно е с много от фактите, дори в някакъв момент е склонен на някакъв вид негово си странно българофилство, но всъщност никога не се е разделил истински с онова, което е приел в сърцето и ума си преди да види нашата истина. Тоест вече не става въпрос на информираност, а на съзнателен избор да приемеш или не приемеш историческата обективност. Това не е плод на насилие, а на притегателна сила, на привързаност към дадена идея или система от убеждения.
Така, че вече не можем да обясняваме случващото се с нечие невежество, с представи за татари и монголи. Човек е това, в което реши, че иска да вярва.Човек не би вярвал в нещо, което го е насилвало и не му е носило позитивни емоции и представи.
Престижно е било да си югословенин, да си сърбин, да си борец срещу фашизма. Непрестижно, срамно е било да си българин, бугараш или фашист.
Да, това е пропаганда. Но и друг път е ставало въпрос: пропагандата, дори най-перфидната, не би могла да обхване тотално всичко, ако индивидът не й позволи. При здрави семейни и родови връзки - външната пропаганда няма шанс. В нашия случай се намесва и масовата урбанизация и късане на традиционните родови връзки.

Относно, че македонците били наясно, че са българи, ама не искали да са такива...
Реално никой не ги и кара. Нашата официална позиция е, че искаме просто признаване на общото минало. Очевидно обаче това е голям проблем в Скопие.

Редактирано от goga на 07.08.19 12:33.